Търговецът

- С какво се занимават родителите ти?

Кати отговори без колебание.

- Не знам. Сираче съм.

- Значи сме създадени един за друг - засмя се младежът.

- Моля?

- Аз съм син на зарзаватчия и на дъщеря на фурнаджия от Уайтчапъл. А ти, казваш, си сираче от Мелбърн. Е, със сигурност стоиш едно стъпало по-високо от мен в обществената йерархия.

Кати се заливаше от смях, докато Даниъл и разправяше откъде са тръгнали родителите му, и с напредването на вечерта си каза, че това вероятно е първият мъж, с когото няма нищо против да разговаря за своето донейде необясненото и необяснимо минало.

След последното ястие, когато вече пиеха с наслада кафето, Кати забеляза, че срамежливото момиче стои точно зад стола и. Даниъл се изправи и я запозна с Марджори Карпънтър, преподавателка по математика в колежа „Гъртън“. Бе повече от очевидно, че тази вечер тъкмо тя е дамата на Даниъл и е изненадана, дори малко разочарована, че по време на вечерята не е седяла до него.

Тримата започнаха да обсъждат живота в Кеймбридж, докато по едно време маркиза Уилтшир не удари с лъжица по масата, за да привлече вниманието, и после държа наглед импровизирано слово. Накрая вдигна наздравица, всички се изправиха и пиха за „Тръмпър“. Маркизата поднесе на сър Чарлс сребърна табакера за пури - умален модел на универсален магазин „Тръмпър“, и от изражението върху лицето му присъстващите видяха, че той е харесал много подаръка. След духовито и, както предположи Кати, не дотам импровизирано слово сър Чарлс си седна на мястото.

- Налага се да тръгвам - каза след няколко минути Кати.

- Утре сутринта трябва да ставам рано. - Радвам се, че се запознахме, Даниъл - добави доста сковано.

Ръкуваха се като хора, които няма да се срещнат никога повече.

- Скоро ще се чуем - рече младежът на Кати, преди тя отиде да благодари на домакините за, както се изрази, незабравимата вечер.

Тръгна си сама, но първо потърси Саймън, който бе погълнат от разговора с рус младеж, постъпил наскоро в отдел „Килими и гоблени“.

Реши да се прибере пеш от Итън Скуеър до Челси Терас, за да си припомни всеки миг от вечерта, и когато малко след полунощ влезе в жилището над месарницата на номер сто трийсет и пет, се чувстваше едва ли не Пепеляшка.

Докато се събличаше, отново си помисли колко добре е прекарала на празненството и колко приятно и е било с Даниъл, а също да види картините на толкова много от любимите си художници. Запита се дали... Мислите и бяха прекъснати от звъненето на телефона.

Тъй като минаваше полунощ, тя реши, че сигурно е грешка.

- Нали ти казах, ще се чуем скоро - рече и някой.

- Лягай си, майтапчия такъв.

- Вече съм си легнал. Хайде, сутринта ще ти звънна пак - добави Даниъл.

После затвори.

На другата заран и се обади малко след осем.

- Тъкмо излизам от банята - обясни Кати.