Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
В понеделник след търга Беки я покани за член на управата на галерията, която дотогава се състоеше единствено от Саймън, Питър Фелоус - шефа на изследователския отдел - и самата Беки.
Тя помоли Кати да подготви и каталога за есенния търг на произведения на импресионистите и я натовари и с други отговорности, включително с ръководството на продавачите долу в галерията.
- Следващия път ще те изберат направо в управителния съвет на цялото акционерно дружество - подметна ехидно Саймън.
По-късно същата сутрин Кати се обади по телефона на Даниъл, за да му съобщи новината.
- Това означава ли, че можем най-сетне да престанем да се крием от нашите?
Когато няколко седмици по-късно баща му се обади, за да му каже, че те с майка му искат да дойдат в Кеймбридж, понеже имали да му съобщават „нещо важно“, Даниъл ги покани следващата неделя на чай в жилището си в общежитието, като ги предупреди, че и той има важни новини.
Онази седмица Даниъл и Кати говореха всеки ден по телефона и младата жена се запита дали не е по-разумно поне да предупредят майка му и баща му, че ще присъства и тя. Даниъл не искаше и да чуе - твърде рядко му се отварял случай да изненада баща си и нямал намерение да се лишава от удоволствието да види изумените им лица.
- Ще ти доверя още една тайна - допълни той. - Кандидатствам за преподавателско място в Кралския колеж в Лондон.
- Божичко, на какви жертви си готов, доктор Тръмпър! - възкликна Кати. - Ако дойдеш в Лондон, аз няма да съм в състояние да те храня така, както ви хранят в „Тринити“.
- Това да се чува. Тъкмо няма да ми се налага да ходя толкова често на шивач.
Кати си помисли, че всички, събрали се на чай в стаята на Даниъл, са неописуемо щастливи, макар че в началото Беки бе малко напрегната и след неочакваното телефонно обаждане на някакъв мъж на име господин Бейвърсток се притесни още повече.
Сър Чарлс се зарадва искрено на новината, че те с Даниъл смятат да се оженят през великденската ваканция, Беки също бе щастлива, задето Кати ще и стане снаха. Чарли изненада младата жена, когато изведнъж смени темата и попита кой е рисувал акварела над писалището на Даниъл.
- Кати - обясни синът му. - Най-после имаме в семейството и художничка.
- Виж ти, много добре рисуваш, млада госпожице! - ахна невярващо Чарли.
- Безспорно - потвърди Даниъл и се взря в картината. - Годежен подарък ми е - обясни той. - И още нещо - това е единствената картина, която Кати е рисувала, откакто е пристигнала в Англия, ето защо е безценна.
- Ще ми нарисуваш ли и на мен една? - попита Чарли, след като разгледа по-внимателно акварела.
- С огромно удоволствие - отговори младата жена. - Но къде ще я сложиш? В гаража ли?
След като похапнаха, четиримата излязоха да се разходят покрай реката, Кати обаче бе разочарована, че родителите на Даниъл бързат да се приберат в Лондон и няма да дойдат с тях на вечерната служба в параклиса.
Подир службата двамата с Даниъл се любиха на тясното му легло и Кати го предупреди, че Великден може би е твърде далеч.
- В смисъл? - учуди се младежът.
- Мензисът ми закъснява с цяла седмица.
Даниъл бе на върха на щастието и настоя веднага да звъннел на майка си и баща си, за да сподели и с тях радостната вест.
- Я не ставай за смях! - спря го Кати. - Още не е сигурно. Дано само не се възмутят, когато истината излезе наяве.
- И таз добра, да се възмутят! Когато съм се родил, дори не са били женени.
- Откъде знаеш?
- Сверих датата, вписана в акта ми за раждане в Съмърсет Хаус64, с датата в свидетелството им за брак. Проста работа. Както личи, в началото никой не е искал да си признае, че съм негов.
При тези думи Кати се убеди, че преди да се е омъжила, трябва веднъж завинаги да изясни дали има някаква роднинска връзка с госпожа Трентам. През последната година бе толкова погълната от Даниъл, че рядко си мислеше за своите родители, но не искаше да допусне след време Тръмпърови да си помислят, че ги е мамила, и още по-страшно, да разберат, че по един или друг начин е свързана с най-заклетия им враг. Съвсем случайно беше разбрала къде живее госпожа Трентам и реши да и пише веднага щом се прибере в Лондон.
В неделя вечерта нахвърля черновата на писмо, което преписа на другата заран:
„Лондон
Челси Терас № 135
27 ноември 1950 г.
Скъпа госпожо Трентам,
Макар че изобщо не ви познавам, ви пиша с надеждата, че ще бъдете в състояние да ми помогнете в безизходицата, в която се намирам от много години.