Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Сър Чарлс не знае какво означава думата „самонадеяно“.
По време на обедната почивка Кати прекара доста часове по магазините за дамско облекло в Челси, докато избере тоалет, според нея подходящ, за да се яви с него на празненството у Тръмпърови. Накрая се спря на слънчогледово жълта рокля с широк колан, която според продавачката била идеална за коктейли. В последния момент Кати се притесни, че дължината - или липсата на такава, вероятно е прекалено дръзка за случая. Но когато Саймън дойде да я вземе от жилището й на Челси Терас номер сто трийсет и пет, първото, коетой каза, бе:
- Ще бъдеш сензацията на вечерта, така да знаеш.
От безусловното му одобрение тя се почувства по-самоуве- рена - най-малкото докато застанаха на стълбите пред дома на семейство Тръмпър на Итън Скуеър.
Когато Саймън почука на вратата на своите работодатели, Кати се замоли да не й проличи, че никога досега не са я канили в такава красива къща. Ала от опасенията й не остана следа, когато икономът им отвори и ги покани вътре. Вниманието и веднага бе приковано от нещо. Докато другите пресушаваха сякаш безбройните бутилки шампанско и си похапваха от сандвичите върху разнасяните от прислугата подноси, тя насочи вниманието си другаде и дори тръгна нагоре по стълбището, като пиеше с очи всяка от изникващите пред нея неописуеми наслади.
Първо Курбе - натюрморт във великолепни червени, оранжеви и зелени тонове, после Пикасо - два гълъба с почти докосващи се човки, заобиколени от розови цветя, след още едно стъпало погледът на Кати падна върху платно на Писаро с изобразена на него старица, понесла на гръб наръч сено - преобладаваха различните отсенки на зеленото. Ала младата жена направо затаи дъх, когато зърна картината на Сисле - Сена, нарисувана така, че да изпъкнат всички пастелни оттенъци.
- Тази ми е любимата и на мен - каза някой зад нея.
Кати се обърна и видя снажен рошав младеж, грейнал в такава усмивка, че и тя му се усмихна. Смокингът очевидно го притесняваше, папийонката му беше килната на една страна, младежът се беше подпрял на перилата така, сякаш без тях ще се строполи на земята.
- Много е красива - съгласи се Кати. - Когато бях по-малка, и аз обичах да рисувам, но именно Сисле накрая ме убеди да не си губя времето.
- В смисъл?
Младата жена въздъхна.
- Нарисувал е тази картина едва седемнайсетгодишен, още докато е бил ученик.
- Майко мила! - възкликна младежът. - Сред нас имало истинска познавачка! - Кати се усмихна на новия си познат. - Дали да не хвърлим едно око и на картините на горния етаж?
- Ами ако сър Чарлс се разсърди?
- Едва ли - отвърна младежът. - В края на краищата какъв е смисълът да си колекционер, ако другите нямат възможност също да се порадват на произведенията, които си събрал?
Насърчена от увереността му, Кати изкачи още едно стъпало.
- Невероятно! — ахна тя. - Ранно платно на Сикърт. Почти не се появяват на пазара.
- Очевидно работите в галерия.
- Работя в „Тръмпър“ - оповести гордо тя. - Галерията на Челси Терас номер едно. А вие?
- Може да се каже, че и аз работя за „Тръмпър“ - призна си младежът.
С крайчеца на окото Кати видя, че от една стая на горния етаж излиза сър Чарлс - тя за пръв път се срещаше толкова отблизо с председателя на управителния съвет. Подобно на Алиса и се прииска да изчезне в някоя ключалка, ала новият и познат дори не трепна - очевидно се чувстваше като у дома си.
Докато слизаше по стълбите, домакинът се усмихна на Кати.
- Здравейте - поздрави ги той, когато се изравни с тях. - Аз съм Чарли Тръмпър и вече знам всичко за вас, млада госпожице. Видях ви, разбира се, на търга на произведения на италианската живопис, а Беки не може да ви нахвали, справяли сте се блестящо. А, между другото, моите поздравления за каталога.
- Благодаря ви, сър - промълви Кати, понеже не знаеше какво друго да каже, а председателят на управителния съвет продължи да слиза по стълбището, като я заливаше със словесен поток, без изобщо да обръща внимание на спътника и.
- Гледам, вече сте се запознали със сина ми - допълни сър Чарлс и се извърна да я погледне. - Но не се хващайте на невинния му преподавателски вид, и той е непрокопсаник като баща си. Покажи и, Даниъл, картината на Бонар.
С тези думи сър Чарлс се скри в дневната.
- А, да, картината на Бонар. Гордостта и радостта на баща ми - рече младежът. - Не знам да съществува по-добър начин да примамиш в спалнята едно момиче.
- Значи ти си Даниъл Тръмпър?
- Не, аз съм Рафълс, прочутият крадец на произведения на изкуството - отвърна той, после хвана Кати за ръката и я затегли нагоре по стълбите към спалнята на майка си и баща си. - Я да видим какво ще кажеш за това!