Съдбовният кораб [bg]

— Сега истината достигна Бингтаун. А тя е, че имигрантите от Трите кораба притежават истинското право тук. Споразумели са се с бингтаунските Търговци, когато са дошли тук за първи път. Снощи продължиха да преговарят. Ще им бъдат дадени земи и гласове в Съвета в знак на признателност към всичко, което направиха срещу калсидското нападение. О, те никога няма да бъдат бингтаунски Търговци, разбира се. Не и ако не се омъжат в семействата. Но смятам, че бингтаунските Търговци ще се превърнат по-скоро в някакъв вид церемониална аристокрация, а не в истинска управляваща класа. Освен това, изглежда, семействата от Трите кораба държат на разграничението, че са от Трите кораба. Онези от Татуираните, които изберат да останат в Бингтаун, вместо да отидат в Дъждовните земи, ще имат възможността да си спечелят собствена земя като помогнат за възстановяването на града. Тези, които го направят, ще получат и право на глас заедно със земята и ще бъдат равнопоставени с всички останали земевладелци.

— А, е добре тогава. — Мингсли се облегна назад в стола си и доволно положи ръце на корема си. — С това трябваше да започнеш. Щом гласуването и управлението на града се базират на притежаването на земя, тогава Новите Търговци нямат от какво да се страхуват.

— Това несъмнено е така. Веднъж след като законно се сдобиете със земя, вие също ще имате право на глас в Съвета.

Той почервеня, после лицето му дотолкова потъмня, че тя се боеше, че ще припадне. Когато заговори, думите му избухнаха като пара от чайник.

— Ти ни предаде!

— А как очакваше да постъпя с вас? Предадохте сатрапството веднъж, като подмамихте Косго да ви отпусне дарения, за които знаехте, че са незаконни. После дойдохте тук и допълнително предадохте Бингтаун като замърсихте бреговете му с робство и подбихте икономиката и начина му на живот. Но това не ви беше достатъчно. Ти и твоите съмишленици искахте всичко, не само земите на Бингтаун, но и тайната му търговия.

Тя направи кратка пауза, за да отпие от чая си и да му се усмихне.

— И ти беше склонен да доведеш сатрапа до смъртта му заради това. Щеше да използваш убийството му като извинение калсидците да избият бингтаунските Търговци, стига да можеш да запазиш богатствата им за себе си. Е, веднъж беше предаден — от калсидците. Колко беше удивен от това! Но не се поучи. Вместо това искаше да ме склониш, както склони сатрапа, само че не с богатство, а със заплахи. Е, сега отново си предаден — от мен. Ако би нарекъл предателство това, че отстоявам нещата, в които винаги съм вярвала.

С премерен глас, тя продължи:

— Новите Търговци, които работят рамо до рамо с хората от Трите кораба и робите, помагащи за възстановяването на Бингтаун, ще получат земя. Това постановиха самите бингтаунци без никакъв подтик от моя страна. Това е най-доброто предложение, което ще получиш. Но ти няма да го приемеш, защото сърцето ти е другаде. Винаги е било. Твоите съпруги и наследници не са тук. За теб Бингтаун беше място за разграбване, никога дом, никога нов шанс.