Колието на кралицата

След тези думи Калиостро показа ключа, който му служеше да влиза през долната врата.

— Обаче — продължи той, — тъй като нямам интерес да ви загубя, няма да дам ключа на никого, и тъй като вие нямате никаква полза да попаднете в ръцете на господин Дьо Кросън, няма да позволите да се катерят по зида ви. Така, мило дете, вие сте предупредена, уреждайте работите си, както желаете.

Олива взе да сипе всевъзможни уверения и побърза да отпрати графа, който и не настояваше много да остане.

На другия ден още от шест часа сутринта тя беше на балкона си, вдишваше чистия въздух на съседните хълмове и стрелкаше любопитен поглед към затворените прозорци на любезната си приятелка. Тя (обикновено се събуждаше към единадесет часа) се показа веднага щом Олива се появи. Като че ли сама чакаше зад завесите случай да я видят. Двете жени се поздравиха, а Жана се подаде от прозореца и огледа дали някой не може да я чуе. Никой не се показа. Не само улицата, но и прозорците на къщите бяха пусти. Тя сложи като рупор двете си шепи на устата и с онзи звънлив и сдържан изговор, който не е вик, но разнася по-надалеч звука, каза на Олива:

— Исках да ви посетя, госпожо.

— Шшт! — отвърна Олива и се отдръпна уплашено.

Тя сложи пръст на устните си.

Жана на свой ред се мушна зад завесите си, мислейки, че има някой любопитен, но почти веднага се показа отново, успокоена от усмивката на Никол.

— Значи не можем да се видим? — продължи тя.

— Уви! — отвърна с жест Олива.

— Почакайте — възрази Жана. — Може ли да ви изпращам писма?

— Ох, не! — извика Олива ужасена.

Жана размишлява няколко минути. За да й благодари за нежното внимание, Олива й прати очарователна целувка, която Жана й върна двойно, след което затвори прозореца си и излезе. Олива си рече, че приятелката й е намерила някакъв нов начин, въображението й пламтеше в последния й поглед.

Жана действително се върна след два часа. Слънцето печеше с пълна сила, малките павета на улицата пареха като пясъка на Испания през горещините. Олива видя, че съседката й се появи на прозореца, държеше арбалет. Жана се засмя и даде знак на Олива да се дръпне. Тя се подчини и засмяла се също като приятелката си, се притисна до капака на прозореца. Като се целеше внимателно, Жана изстреля малка оловна топка, която за нещастие, вместо да скочи на балкона, се блъсна в една от железните пръчки и падна на улицата. Олива нададе вик на разочарование. Жана повдигна ядно рамене, после потърси за миг с очи снаряда си на улицата и изчезна за няколко минути. Олива, наведена, гледаше от балкона надолу. Мина някакъв вехтошар, който търсеше надясно-наляво — видя ли, или не видя топката? Олива не разбра, скри се, за да не я видят.

Второто усилие на Жана беше по-сполучливо. Арбалетът й изстреля точно отвъд балкона, в стаята на Никол, втора топка, около която беше увита бележка със следното съдържание: