Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Тя забърза на изток, върна се на старото място и зае позиция в сянката на един бор близо до камарото. Оттук не се виждаше ясно предната веранда на фермата. Забеляза обаче паркираното дуранго и в случай, че джипът отново тръгне, щеше да има време да се качи на своята кола и да го последва чак до Нънс Лейк.
Тя се надяваше, макар и неоправдано, че Престън сигурно е взел със себе си Лейлъни. Тогава щеше да пропълзи до фермата, за да обезвреди дурангото, и с надеждата в създалата се суматоха да отмъкне момичето, преди Мадок да е забелязал липсата му.
Ирационалната надежда не се оправда. Можеше да избира между това да изчака тук Престън или да отиде в Нънс Лейк и да разпита за него — или за Джордан Банкс — и в трите къмпинга.
Опасяваше се, че ако се върне в града, може да не й дадат точна информация в къмпингите. А Мадок можеше да използва и име, което тя не знаеше. Можеше дори изобщо да не регистрира караваната си в някой къмпинг, а да паркира на разрешено публично място и да тръгне на път отново, преди да се е стъмнило. Тогава, докато обикаляше от едно гише за регистрация до друго, той можеше да закачи дурангото за превъста и да потегли отново на път. Ако се върнеше в Нънс Лейк преди Мадок, Мики рискуваше да го изгуби. И макар рискът да беше минимален, тя не искаше да го поема.
Имайки предвид кратката си среща с Ленард Тилрой, Мики не очакваше Мадок да прекара много време при него. Тилрой беше ексцентрик, явен мошеник, който искаше да спечели пари. Разказът му за извънземните лечители едва ли би заблудил доктора на смъртта, независимо колко много иска да открие истинско НЛО.
Все пак минаха пет минути, после още пет, а джипът си оставаше паркиран до къщата.
Времето й даде възможност да помисли и тя се сети, че не се е обадила на леля си Джен. Тъй като беше тръгнала от Сиатъл толкова рано, тя не искаше да буди Дженива, като се обади от мотела. Възнамеряваше да използва телефонен апарат в Нънс Лейк, но веднага щом пристигна, започна да търси Мадок и забрави всичко останало. Джен щеше да се тревожи. Но ако всичко минеше добре, Мики може би щеше да се обади на Джен по-късно през деня от някой крайпътен ресторант в щата Вашингтон. Лейлъни щеше да е до нея и да поздрави Джен.
Тъмно като желязо, небето най-накрая натежа и въздухът започна да се захлажда. Навсякъде около Мики дърветата трепереха и шепнеха песента си на вятъра.
Птици като черни стрели, сами и в ята, се връщаха в гнездата си по клоните на боровете. С пляскане на крилете изчезваха сред гъстите клони — сигурен признак, че скоро ще се разбушува бурята.
Мики се обърна, за да проследи откъде идваше чуруликането на врабчетата, и видя Престън Мадок и надвисналия бастун.
После се озова на земята, без да си спомня да е падала, с борови игрички и пръст в устата. Нямаше сили да ги изплюе.
Видя как един бръмбар пълзеше на няколко сантиметра от носа й. Беше зает и не й обърна никакво внимание. Оттук бръмбарът изглеждаше огромен, а над него се извисяваше стъблото на бор, огромна като планина.
Зрението й се замъгли. Премигна, за да го проясни. Тогава черепът й сякаш се пръсна и я обзе непоносима болка. После настъпи мрака.
Глава 67
Къртис Хамънд вижда момичето първо със собствените си очи, но го няма това сияние около него, което е забелязал преди това през погледа на Жълтьо.
Тогава духовната му сестра изкачва стъпалата и се промушва между краката му. През очите на чистосърдечното животно, очи, които през цялото време улавят периферно игривото Присъствие, момичето отново засиява с ореол от мека светлина, излъчвана от самата нея.
Кучето веднага я обиква, но се стеснява и остава на място. Жълтьо изпитва някакво чувство на благоговеене към момичето, каквото сигурно би изпитал, ако самото игриво Присъствие я повика при себе си и я погали по козината.
— Ти светиш — повтаря Къртис.
— Ти май не сваляш момичетата по нормален начин, като просто им казваш, че са сладки и симпатични.
Тя говори тихо и в същото време поглежда към задната част на караваната.
Тъй като е участвал в не една и две тайни операции на не един и два свят, Къртис умее да разсъждава бързо.
— Не исках да кажа, че си сладка.
— Тогава, да не би да беше някаква обида? — пита тя и потупва стоманената си шина.
Господи, той отново нагазва в нечистотията, образно казано. Тъкмо беше започнал да си мисли, че става все по-добър в социализирането и общуването, не толкова добър като Кари Грант, но по-добър например от Джим Кери в „От глупав по-глупав“ или в „Гринч“. А сега — ново двайсет.