Третата ръка на Бога

Германският акцент на Ари Шнелер се чу откъм стената на долчинката зад Байндър. Беше се изкатерил да огледа за досадници откъм юг.

— Мислех, че вие, хората от Специалните сили трябва да сте познавачи на всички чуждестранни оръжия.

— Ние сме — обади се О’Донован, който помагаше на Лапкин, като натискаше с коляно една от раниците. — Паяка просто мърмори.

Байндър изруга под нос.

— Е, къде е нашият приятел с очичките? — Набе стискаше събрани на сноп въжета, за да може Диди да ги стегне с ластична лента. Никой не беше виждал Очко от часове.

— Ще дойде — измърмори Бени. Той се разхождаше по твърдия пясък малко по-нагоре от постелката за нагъване и силуетът му се очертаваше от огънчето на цигарата, която държеше в ръка. От време на време поглеждаше към работещите мъже, но не предлагаше помощта си, което се стори на Екщайн твърде необичайно за него. Въпреки че майорът си мълчеше, той подозираше каква е причината за дистанцирането на Баум.

— Ами какво става с доктор Айнщайн? — попита О’Донован. Садин беше излязъл от „Звездата“ по средата на съвещанието, извикан на улицата от Мустафа.

— Той прави проклетата кола от картони за яйца — измърмори Диди, без да прекъсне работата си.

— Или от балони — предположи Байндър. — Ще се надува като клоунска количка.

— Не — поправи ги Набе. — Аз мисля, че той е тръгнал да търси нахут. Писнало му е от печено агнешко.

— Добре, че се сети — примижа Екщайн, за да наниже специалния конец в ухото на извитата игла. — Напомнете ми да не забравя утре порционите. — Беше направил списък за купуване на твърд шоколад, сладки картофи, бонбони за смукане и други неща с високо съдържание на захар и нишесте, но без сол.

— Ако забравиш, ще трябва да сготвим теб — заплаши го Набе. — Печен по алжирски, макар че ти си скитник и вероятно месото ти ще е кисело.

Тънко изсвирване долетя откъм наблюдателния пост на Мустафа. Мъжете се смръзнаха за миг.

— Продължавайте — каза Бени. Той направи знак на Екщайн и двамата изкачиха склона.

Мустафа беше клекнал до огъня си и гледаше към Маракеш. Купчина прясно изпечени питки бяха поставени върху подложка от слама, а къдрокосото момче се усмихваше, сякаш също участва в тайната операция. Екщайн и Баум застанаха до него. Той посочи към черния път, който се извиваше между бодливите храсталаци.

— Айн Ластваген38 — каза той, защото изучаваше немски в училище и се упражняваше с Екщайн.

Докато Екщайн и Баум се взираха в далечината, чифт много ярки фарове се появиха откъм завоя и ги принудиха да примижат. Звукът от зле регулирани клапани и глухото тракане на евтина ламарина достигнаха до тях с вятъра.

— Само микробус е — прошепна Екщайн.

— Или джип — настръхна Баум.

Колата се приближаваше вече по-бързо, после внезапно фаровете угаснаха, двигателят заръмжа, сякаш пред препятствие и по хълма се заизкачва странно съоръжение от тръби. То спря по средата на склона, а Ейтан и Бени се изправиха със зяпнали уста.

Садин примигваше насреща им. Те обиколиха мотопеда и го разгледаха. Към кормилото чрез водопроводен тройник бяха прикрепени метални тръби. В краищата им имаше два фара. Двигателят бе мотор за трион, с прикрепен резервоар. Ауспухът представляваше празна тенекиена кутия от зехтин с пробити множество малки отвори, която беше закрепена с дебела верига.