Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Най-после тълпата от сополанчета се пръсна и командирът извика със силен глас:
— Господин дьо Варнето!
Един прозорец на първия етаж се отвори, появи се господин дьо Варнето.
Командирът поде:
— Господине, вие знаете великите събития, които току-що промениха формата на управлението. Онова правителство, което представлявахте вие, не съществува вече. На власт дойде снова, което представлявам аз. При тия печални, но решителни обстоятелства ида да поискам от името на новата република да предадете в ръцете ми службата, с която бяхте натоварен от по-раншната власт.
Господин дьо Варнето отвърна:
— Господин докторе, аз съм кмет на Канвил, назначен от компетентната власт, и ще остана канвилски кмет, докато не бъда уволнен и заместен с постановление отгоре. Като кмет, аз съм у дома си в кметството и ще стоя в него. Пък ако обичате, опитайте се да ме измъкнете.
И той пак затвори прозореца.
Командирът се върна при войската си. Но преди да се обясни, изгледа от глава до пети поручик Пикар и извика:
— А вие, вие сте смелчага, прославен заек, срам за армията! Лишавам ви от чина ви!
Поручикът отговори:
— За това не искам и да знам. — И той се присъедини към групата на шушукащите помежду си граждани.
Тогава докторът започна да се колебае. Какво да прави? Да щурмува? Но дали хората му ще се съгласят? И освен това има ли право да постъпи така?
Осени го една мисъл. Той изтича до телеграфната станция, която се намираше срещу кметството, от другата страна на площада, и изпрати три телеграми.
До г.г. членовете на републиканското правителство в Париж.
До г. новия републикански префект на Долна Сена в Руан.
До г. новия републикански префект в Диеп.
Изложи положението, описа опасността, заплашваща общината, която остава в ръцете на предишния кмет монархист, предложи преданите си услуги, поиска нареждания и се подписа, като придружи името си с всички свои титли.
След това се върна при войската си и като извади десет франка от джоба си, рече:
— Ето, приятели, идете да си похапнете и пийнете; само че оставете едно отделение от десет човека, за да не може никой да излезе от кметството.
Ала предишният поручик Пикар, който разговаряше с часовникаря, чу думите му, захили се и се обади:
— Дявол да го вземе, та ако те излязат, това ще бъде удобен случай да влезете вие. Иначе ще има много да чакам, докато ви видя вътре!
Докторът не отговори и отиде да обядва.
Следобед той постави постове по цялата околност, като че ли градчето бе заплашено от неочаквано нападение.
Мина няколко пъти пред вратите на кметството и черквата, но не забеляза нищо подозрително; двете сгради сякаш бяха пусти.
Месарят, хлебарят и аптекарят отвориха отново дюкяните си.
По къщите си шушнеха много. Ако императорът е пленен, тук трябва да има някакво предателство. Не се знаеше точно коя от републиките се е върнала.
Падна нощ.
Към девет часа докторът се приближи сам, безшумно, до входа на кметството, убеден, че противникът си е отишъл да спи; но тъкмо когато се готвеше да изкърти вратата с мотика, един силен глас, гласът на единия от пазачите, попита изведнъж:
— Кой е там?
И господин Масарел хукна да бяга, колкото му крака държат.
Настъпи ден, но положението с нищо не се измени.
Въоръжената милиция заемаше площада. Всички жители на градчето се бяха събрали около тая войска и чакаха някакво разрешение. Селяни от близките села идваха да видят.
Тогава докторът разбра, че рискува репутацията си и реши да свърши с тая работа по един или друг начин; тъкмо щеше да вземе някакво решение, навярно енергично, когато вратата на телеграфната станция се отвори и малката прислужница на директорката се появи с два листа в ръка.
Изпърво тя се запъти към командира и му връчи една от телеграмите, а после премина по средата на пустия площад, смутена от втренчените в нея погледи, навела глава, подскачайки ситно, и отиде, та похлопа тихо на барикадираната сграда, сякаш не знаеше, че там има въоръжена сила.
Вратата се открехна; една мъжка ръка пое посланието и момиченцето се върна, цяло почервеняло, готово да заплаче, задето всички бяха втренчили поглед в него.
Докторът каза с треперещ глас:
— Моля, малко мълчание.
И когато народът млъкна, той поде гордо:
— Ето какво съобщение получих от правителството.
Той вдигна телеграмата и зачете:
„Предишният кмет уволнен. Разгласете веднага. Ще получите по-нататъшни нареждания.