Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Тичай у поручик Пикар и у подпоручик Помел и им кажи, че ги чакам тук незабавно. Изпрати ми и Торш-бьоф с барабана, бързо, бързо!
А когато Селест излезе, той се замисли, като се подготвяше да преодолее трудностите на положението.
Тримата мъже пристигнаха заедно в работно облекло. Комендантът, който очакваше да ги види в униформа, подскочи.
— Та нима не знаете нищо, дявол да го вземе! Императорът е пленен. Републиката е провъзгласена. Трябва да се действува. Моето положение е деликатно, бих казал, опасно.
Той се замисли няколко секунди пред смаяните лица на подчинените си, после поде:
— Трябва да се действува без колебание; в такива времена минутите се равняват на часове. Всичко зависи от бързината на решенията. Вие, Пикар, идете намерете свещеника и го помолете да бие камбаната за тревога, за да се събере народът, комуто ще съобщя новината. Вие, Торшбьоф, бийте барабана в цялата община чак до колибите Жеризе и Салмар, за да се свика въоръжената милиция на площада. Вие пък, Помел, облечете бързо униформата си, само пелерината и шапката. Ние заедно ще заемем кметството и ще предложим на господин Варнето да ми предаде властта. Разбрано?
— Да.
— Направете всичко, и то бързо. Аз ще ви придружа до къщи, Помел, понеже ще действуваме заедно.
След пет минути комендантът и неговият подчинен, въоръжени до зъби, се появиха на площада тъкмо в момента, когато дребничкият виконт дьо Варнето, с гетри на краката като за лов, с пушка на рамо, се зададе с бързи крачки от другата улица, последван от тримата си пазачи със зелени наметала, с ножове на бедрата и пушки през рамо.
Докторът се спря смаян, а четиримата мъже се вмъкнаха в кметството и затвориха вратата след себе си.
— Изпревариха ни — прошепна лекарят, — сега ще трябва да чакаме подкрепление. Четвърт час ще се почива.
Появи се поручик Пикар.
— Свещеникът отказва — рече той, — дори се заключи в черквата заедно с клисаря и с вратаря.
От другата страна на площада, срещу бялото и затворено кметство, черквата, няма и черна, показваше голямата си дъбова врата с желязна обковка.
И докато любопитните жители подаваха нос от прозорците или изскачаха от прага на къщите, барабанът неочаквано загърмя и Торшбьоф се появи, удряйки бясно трите бързи призивни удара. Той премина площада с ловки стъпки и се изгуби по пътя към полето.
Комендантът извади сабята, пристъпи сам, застана по средата между двете сгради, в които се бе барикадирал неприятелят, и като размаха сабя над главата си, изрева с цялата сила на дробовете си:
— Да живее Републиката! Смърт на предателите!
След това се прибра при своите офицери.
Месарят, хлебарят и аптекарят, разтревожени, окачиха кепенците и затвориха дюкяните си. Само бакалницата остана отворена.
В това време хората от милицията пристигнаха малко по малко, облечени различно, но всички носеха на глава черно кепе с червени галони; това кепе съставяше цялата униформа на корпуса. Те бяха въоръжени със старите си ръждясали пушки, които висяха от тридесет години над огнищата в кухните, и много приличаха на отряд пъдари.
Когато около него се насъбраха около тридесетина души, командирът с няколко думи ги осветли върху събитията; после се обърна към своя щаб и рече:
— Сега да действуваме.
Жителите се трупаха, разглеждаха и си шушукаха.
Докторът бързо изработи бойния си план:
— Поручик Пикар, вие ще настъпите под прозорците на кметството и ще поискате от господин дьо Варнето в името на Републиката да ми предаде общината.
Ала поручикът, майстор зидар, отказа:
— Ей, че сте хитрец! Искате да изям един куршум ли, благодаря! Нали знаете, че тия, що са вътре, стрелят добре. Изпълнете поръчката си сам.
Командирът почервеня.
— Заповядвам ви да отидете в името на дисциплината!
Поручикът се възмути:
— Тъй ли, аз не съм намерил живота си на улицата!
Първенците на градчето, събрани наблизо в група, започнаха да се смеят. Един от тях извика:
— Имаш право, Пикар, сега не му е времето!
Тогава докторът прошепна:
— Подлеци!
И като предаде сабята и револвера си на един войник, той пристъпи с бавни крачки, втренчил поглед в прозорците, очаквайки да се подаде оттам някое пушечно дуло, насочено към него.
Когато стигна на няколко крачки от зданието, двете странични врати, които водеха за училището, се разтвориха и оттам се втурна вълна от дечурлига, оттук момченца, оттам момиченца, които започнаха да скачат на големия площад, закрякаха като стадо гъски около доктора и заглушиха гласа му.
Щом излязоха и последните ученици, двете врати пак се затвориха.