Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Обърнах се. Излизаше от Лицея. Сърцето ми се сви в гърдите при вида на любопитното му, любезно изражение — беше толкова мил, толкова дружелюбен, толкова радостен да ме види!
— Ричард — повтори той, сякаш нямаше друг човек на земята, чийто вид би го зарадвал повече. — Как си?
— Добре.
— Тъкмо тръгвам към Северен Хампдън. Ще повървиш ли с мен.
Погледнах към нищо неподозиращото му, усмихнато лице и си помислих „Само ако знаеше. Това ще го убие.“
— Благодаря, Джулиан, с удоволствие, но трябва да се прибирам вкъщи.
Погледна ме изпитателно. Когато видях загрижеността в очите му, почти ми призля от самоненавист.
— Ричард, напоследък те виждам толкова рядко. Имам усещането, че се превръщаш само в сянка в моя живот.
Благосклонността, душевното спокойствие, които излъчваше, изглеждаха толкова чисти и истински, че за един зашеметяващ миг почувствах как тъмнината почти осезаемо се оттегля от сърцето ми. Облекчението бе такова, че едва не се разридах, но тогава го погледнах отново и усетих как цялата отровна тежест пак се стоварва върху мен с всички сили.
— Сигурен ли си, че си добре?
Никога не бива да узнава. Никога не бива да му казваме.
— Да. Разбира се, че съм. Добре съм.
Животът в колежа все още не се бе върнал напълно в нормалното си русло, въпреки че шумотевицата около Бъни почти бе престанала — съвсем различен бе обаче духът на новите мерки за прекратяване на употребата на наркотици, който се ширеше в студентското градче. Бяха отминали дните, когато на път за вкъщи от „Ратскелър“, не бе необичайно да видиш някой учител да седи под голите крушки в мазето на Дърбинстол — например Арни Вайнстийн, икономист-марксист, завършил Бъркли през 1969 година, или изпитата и рошава глава на англичанина, който водеше часовете за Стърн и Дефо185.
С това бе свършено. Видях мрачните хора от охраната да демонтират подземната лаборатория, да изнасят кашони с мензури и медни тръби, а през това време главният химик на Дърбинстол — дребно момче от Ейкрън на име Къл Кларкън, с покрито с лунички лице — стоеше наблизо и плачеше, все още облечен в лабораторната си престилка и с кецовете, които бяха негова запазена марка. Учителят по антропология, който двадесет години подред бе преподавал „Гласове и видения: идеите на Карлос Кастанеда“ (курс, в чийто край имаше задължителен ритуал край огън на открито, на който се пушеше трева), доста изненадващо обяви, че си взема отпуск и заминава за Мексико. Арни Вайнстийн започна често да ходи в градските заведения, където се опитваше да обсъжда марксистката теория с враждебно настроените мъже на бара. Рошавият англичанин се върна към първоначалното си хоби да преследва момичета, с двайсет години по-млади от него.
Като част от новата политика срещу наркотиците Хампдън бе домакин на съревнование между колежи под формата на игра, на която проверяваха знанията на колежаните за наркотиците и алкохола. Въпросите бяха измислени от Националния съвет за алкохолизъм и системна злоупотреба. А самите игри бяха водени от местна телевизионна звезда (Лиз Окавело) и бяха предавани на живо по Канал 12.
Викторините най-неочаквано се оказаха предмет на значителен интерес — обаче не в онзи дух, на който са се надявали спонсорите. Хампдън събра първокласен отбор, който се оказа на практика непобедим, подобно на някои от онези спецчасти във филмите, съставени от отчаяни бегълци, от мъже, които трябва да извоюват свободата си и нямат какво да губят. Групата бе звездна: Клоук Рейбърн, Брам Джързи, Джак Тайтелбаум, Лаура Стора, отборът бе воден не от кого да е, а от прославеният Къл Кларкън. Къл участваше с надеждата, че на следващата година ще му позволят да се върне в колежа, Клоук, Брам и Лаура като част от задължителните за тях часове на общественополезен труд, а Джак бе там просто заради веселбата. Общият им опит бе просто зашеметяващ. Заедно изведоха Хампдън до върха, след съкрушителни победи над „Уилямс“, „Васар“, „Сара Лоурънс“, хвърлиха се в боя с шеметен устрем и умения срещу въпроси от рода на: „Избройте пет наркотика от семейството на торазина?“ или „Какви са ефектите от финциклидина?“
Въпреки че търговията бе намаляла сериозно, не се изненадах, когато разбрах, че Клоук си продължава своя бизнес, макар и значително по-дискретно, отколкото бе свикнал в добрите стари дни. Един четвъртък вечер, преди купона, отидох до стаята на Джуди да й поискам аспирин, последваха няколко загадъчни въпроса иззад заключената врата, после ми отвори Клоук. Щорите бяха спуснати, а той бе зает с огледалцето и аптекарските й везни.