Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Алтея въздъхна — не с тъга, а с окончателност.
— Мисля, че бих желала да си опитам късмета. Ще направя встъпление, но ще уточня, че не говоря от името на цял Бингтаун. Въпреки това ще го уведомя, че където има един Търговец, скоро ще последват и други. Ще му кажа, че говоря от името на семейство Вестрит. Трябва да реша какво точно мога да му предложа. Мога да накарам идеята да проработи, Брашън. Знам, че мога. — Тя нададе кратък, печален смях. — Майка и Кефрия ще побеснеят, като им кажа. В първия момент. Но трябва да постъпя така, както смятам за най-добре.
Пръстите на Брашън бяха направили ленив кръг около една от гърдите ѝ, загорялата му ръка стоеше тъмна на фона на бледата ѝ кожа. Той изви глава, за да я целуне, а после попита с натежал глас:
— Имаш ли нещо против да се занимавам, докато ти мислиш?
— Брашън, говоря сериозно — бе изпротестирала тя.
— Аз също — бе я уверил той. Ръцете му целенасочено се бяха спуснали надолу по тялото ѝ. — Много сериозен.
— На какво се усмихваш? — Янтар прекъсна бленуването ѝ. Майсторката се ухили дяволито на Алтея.
— Нищо — виновно поде Алтея.
— Нищо — кисело се съгласи Джек откъм койката си. Ръката ѝ беше преметната връз лицето ѝ и Алтея бе предположила, че спи. Сега се изправи. — Нищо, освен малко повече от онова, което получават останалите от нас.
Лицето на Янтар бе станало сериозно. Алтея прехапа език, за да не отвърне. По-добре да остави разговора да отмре още сега. Тя срещна открито погледа на Джек.
Джек не беше съгласна.
— Е, поне не го отричаш — отбеляза горчиво тя, докато се изправяше в седнало положение. — Разбира се, би било трудно да го направиш, предвид колко късно се прибираш, мъркайки като коте, което се е облажило, или усмихвайки се сама на себе си, с бузи, зачервени като на млада булка. — Тя погледна към Алтея и килна глава. — Трябва да го накараш да се обръсне, така че бакенбардите му да не ти причиняват подобен обрив по врата.
Преди да успее да се спре, Алтея повдигна виновно ръка. Остави я да падне обратно до тялото ѝ и анализира прямия поглед на Джек. Нямаше да успее да избегне разговора.
— Какво значение има това за теб? — попита тихо.
— Освен че е напълно нечестно? — попита я Джек. — Освен че се изкачваш до позицията на първи помощник точно когато се озова в леглото на капитана? — Джек се изправи от койката си, за да застане пред Алтея. Изгледа я отвисоко. — Някои хора биха си помислили, че не заслужаваш никое от двете.
Устните на високата жена бяха стиснати в права линия. Алтея пое дълбоко дъх и се приготви. Джек беше от Шестте херцогства. На техните лодки спор относно повишение се решаваше с извадени на палубата юмруци. Това ли очакваше и сега? Че ако победи Алтея на палубата, ще може да се издигне до поста на помощника?
Тогава лицето на Джек се разцепи от обичайната ѝ усмивка. Тя удари рамото на Алтея в поздрав.
— Но мисля, че ти заслужаваш и двете и ти желая всичко най-хубаво. — С повдигане на вежда и разширяваща се ухилена гримаса тя настоятелно попита: — Е? Бива ли го?
Заля я облекчение. Изражението върху лицето на Янтар я утеши, че не е била единствената заблудена от Джек.
— Бива го достатъчно — смутено промълви Алтея.
— Е. Тогава се радвам за теб. Но не му позволявай да го научи. Най-добре един мъж да си мисли, че има още нещо, което желаеш да направи. Това подхранва въображението им. Аз ще взема горната койка. — Джек погледна към Янтар сякаш очакваше майсторката да я предизвика.
— Заповядай — отвърна Янтар. — Ще донеса инструментите си и ще разглобя другата. Какво искаме според теб, Джек? Сгъваема маса или пространство за разминаване.
— Няма ли Хаф да се премести на празната койка? — невинно попита Джек. — Той поема поста на Алтея като втори. Трябва да вземе и прилежащата му койка.
— Съжалявам, че ще те разочаровам — ухили се Алтея. — Той остава на бака с останалите от екипажа. Мисли, че им е необходимо малко укротяване. Лавой и дезертьорите му внесоха смут. Хаф смята, че мъжете, които тръгнаха с него, са го направили, защото са били уплашени. Лавой го убеждавал, че трябва да застанат на негова страна срещу Брашън, защото да се изправят срещу Кенит било самоубийство.