Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Голямата стачка избухна. Земеделските култури тъй си и останаха до никъде, плодовете презряха по дърветата и влаковете с по сто и двайсет вагона запряха из глухите линии. Бездействуващите работници наводниха селищата. Турската улица заблестя в една многодневна събота, а за билярдния салон в хотела на Яков трябваше да се установят смени по двайсет и четири часа. Там беше Хосе-Аркадио Втори в деня, когато се извести, че войската била натоварена да възстанови обществения ред. Макар да не беше по предзнаменованията, новината бе за него като известие на смъртта, което е очаквал още от далечната утрин, когато полковник Херинелдо Маркес му позволи да види разстрел. Обаче злата прокоба не промени неговата тържественост. Изигра хода, който бе предвидил, и не изпусна карамбола. Малко по-късно барабанният бой, залповете, лаянията на тръбата, виковете и блъскането на хората му посочиха, че не само партията билярд, но и мълчаливата и самотна партия, която играеше със самия себе си още от предутрото на разстрела, най-сетне са свършили. Тогава се показа на улицата и ги видя. Бяха три полка, чиято маршировка, отмервана от тъпан на гребци-каторжници, караше земята да трепери. Сумтенето им на многоглав змей просмука с вонлива пара яснотата на пладнето. Бяха малки, набити, тъпи. Потяха се с конска пот и имаха миризма на проядена от слънцето мърша и непроницаемото безстрашие на мъжете от високата и гола степ. Макар че се забавиха повече от час, докато отминат, би могло да се мисли, че бяха няколко ескадрона, които се въртят в кръг, защото всички бяха еднакви, синове на една и съща майка, и всички понасяха с еднаква твърдост тежестта на торбите и манерките, и срама на пушките с натъкнати щикове, и неудобството от сляпото подчинение, и чувството за чест. От мрачините на своето легло Урсула ги чу да минават и вдигна ръка с пръсти на кръст.64 Санта София де ла Пиедад просъществува за миг, надвесена върху бродираната покривка, която доизглаждаше, и помисли за сина си Хосе-Аркадио Втори, който без да трепне, през вратата на хотела на Яков, видя да отминават последните войници.
Военното положение упълномощаваше войската да поеме длъжността на съдник в спречкването, но никакъв опит за помирение не се направи. Щом изпарадираха в Макондо, войниците оставиха на една страна пушките, орязаха и натовариха бананите и мобилизираха влаковете. Трудещите се, които дотогава се бяха задоволили да изчакват, се втурнаха към планината без други оръжия освен мачетите за работа и взеха да саботират саботажа. Опожариха чифлици и управления, разрушиха релсите, за да преустановят минаването на влаковете, които почнаха да си проправят път с картечен огън, и прерязаха телеграфните и телефонни жици. Вадите се обагриха с кръв. Сеньор Браун, който си беше жив в електрифицирания кокошарник, бе изкаран от Макондо със семейството му под защита на войската. Положението заплашваше да прелее в неравна и кървава гражданска война, когато властите отправиха призив към трудещите се да се съсредоточат в Макондо. Призивът известяваше, че гражданският и военен началник на провинцията щял да пристигне другия петък, готов да посредничи в раздора.
64
Католиците правят с двата показалеца кръстен знак, за да прогонят с неговата свята мощ злите сили.