Избрани творби, том I

Аурелиано Втори бе спал в къщи, защото там го завари дъждът, и в три часа след пладне все още чакаше да спре. Осведомен от Санта София де ла Пиедад, в същия час посети брат си в стаята на Мелкиадес. И той не повярва на мълвата за клането, нито за кошмара с натоварения с мъртъвци влак, който пътувал към морето. Предишната нощ бяха чели извънредна национална разпоредба, за да известят, че работниците се били подчинили на заповедта да опразнят гарата и че се отправили по домовете си в миролюбиви кервани. Разпоредбата осведомяваше също, че профсъюзните ръководители, с повишен родолюбив дух, били свели исканията си до две точки: преустройство на медицинските служби и построяване на клозети в жилищата. По-късно бе съобщено, че когато военните власти постигнали споразумението с работниците, побързали да съобщят това на сеньор Браун и последният не само бил приел новите условия, но предложил да заплати тридневни всенародни веселия, за да се отпразнува краят на раздора. Само че когато военните го попитали за каква дата може да се оповести подписването на споразумението, той погледнал през прозореца разчертаното, от светкавици небе и направил дълбоко изражение на неизвестност.

— Това ще стане, когато спре да вали — рекъл. — Докато трае дъждът, ние прекъсваме всякакъв вид дейност.

От три месеца насам не бе валяло и времето беше сушаво. Но когато сеньор Браун оповести решението си, в цялата бананова област се изля поройният дъжд, който завари Хосе-Аркадио Втори по пътя за Макондо. Подир седмица продължаваше все тъй да вали. Официалното обяснение, хиляда пъти преповторено и предъвкано из цялата страна от всякакъв вид средство за информация, което правителството намери, накрая се наложи: не е имало убити; задоволени, трудещите се били се върнали при своите семейства, а банановото дружество прекъсвало дейностите си, докато отминел дъждът. Военното положение продължаваше, защото било необходимо да се приложат спешни мерки срещу общественото бедствие — безконечния дъжд, — но войската си стоеше по казармите. Денем военните газеха из пороите по улиците, навили до коляно панталони, и играеха на корабокрушение с децата. Нощем, след полицейския час, с удари на приклади събаряха врати, измъкваха подозрителните от леглата им и ги отвеждаха в едно пътуване без връщане. Това все още беше търсене и унищожаване на злодеите, убийците, подпалвачите й размирниците по Постановление номер четири, но военните отричаха това дори пред самите роднини на своите жертви, които препълваха канцеларията на началниците да търсят вести. „Сигурно е било насън — настояваха офицерите. — В Макондо не се е случвало нищо, нито се случва, нито някога ще се случи. Това е щастливо селище.“ Така довършиха унищожаването на профсъюзните водачи.