Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Това значи от една страна — харчовете му били големи, каквато и да е причината. От друга — складът затъвал, търговията едва-едва кретала. Може и братовчедът да е крал. Но нали и двамата Бостанджи — нивга няма да си плюят в лицето пред чужди хора. А самият Садък Бостанджи горд, докачлив — никому не се оплакал, че в празния склад мишките играят на прескочикобила и кесията му е олекнала. Да беше друг, щеше да махне пустия Джангер, да се върне себе си да погледне. Ама той нали дума дал — по корем ще се влачи да я изпълни. А и делото все го чакали от ден в ден да се реши — и тъй месеци. Кой да предполага, че толкоз дълго пари ще се трошат!

Или може би съвсем друга да е била работата — самият Садък Бостанджи да не е бързал с връщането. Примамка да го е държала в Истанбул, страст да го е захлупила като муха под чаша и тя да му е изпила и акъла, и париците.

Всъщност Хуршид Яха признаваше — веднъж, тъкмо бил седнал на кметския стол, Садък Бостанджи подметнал, че няма да е зле кметството да му плаща поне пътните. Гузно го казал, като лоша шега и Хуршид Яха се възползвал да се измъкне също с шегичка. Сигурно си е рекъл наум: „При оня можеше да плащаш, при мене — не. Я стига!“ Но и да се беше съгласил кметът, от джоба си да бе извадил, пак нищо нямаше да промени…

Оня калпав ден носел две злини в себе си. Първата беше, че съдът се произнесъл неблагоприятно, а втората — че Садък Бостанджи изтеглил депозита по делото и тутакси го глътнал. Всъщност коя е първа от тия злини, коя е втора, предизвикваше онова недоумение, или загадка, за което вече споменах. Съществуваше подозрение, че депозитът е изтеглен преди съдът да вземе решението. В банката, дето седели парите, имало услужлив човек, шпионин на Алтънтепе, и той незабавно изтърчал при съдиите, съобщил им, че противникът е вдигнал бялото знаме. Защото прибирането на депозита означавало, че Съръбаир се отказва от иска си. И съдебният състав, който до тоя момент се чудел коя страна да вземе, начаса се събрал, използвал формалния повод и написал своето постановление. Само че в това постановление нямаше и дума за теглене на депозит, а съдиите се позоваваха на документи, на свидетелства и прочие, тоест на доказателства по същество. Подозрението отдаваше тоя факт също на вражеските козни и се превръщаше в обвинение за черно предателство. Смяташе се, че алтънтепелии са подкупили здравата Садък Бостанджи, а той, като си засрал веднъж сурата, отвлякъл в добавка и народните пари.