Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
Това значи от една страна — харчовете му били големи, каквато и да е причината. От друга — складът затъвал, търговията едва-едва кретала. Може и братовчедът да е крал. Но нали и двамата Бостанджи — нивга няма да си плюят в лицето пред чужди хора. А самият Садък Бостанджи горд, докачлив — никому не се оплакал, че в празния склад мишките играят на прескочикобила и кесията му е олекнала. Да беше друг, щеше да махне пустия Джангер, да се върне себе си да погледне. Ама той нали дума дал — по корем ще се влачи да я изпълни. А и делото все го чакали от ден в ден да се реши — и тъй месеци. Кой да предполага, че толкоз дълго пари ще се трошат!
Или може би съвсем друга да е била работата — самият Садък Бостанджи да не е бързал с връщането. Примамка да го е държала в Истанбул, страст да го е захлупила като муха под чаша и тя да му е изпила и акъла, и париците.
Всъщност Хуршид Яха признаваше — веднъж, тъкмо бил седнал на кметския стол, Садък Бостанджи подметнал, че няма да е зле кметството да му плаща поне пътните. Гузно го казал, като лоша шега и Хуршид Яха се възползвал да се измъкне също с шегичка. Сигурно си е рекъл наум: „При оня можеше да плащаш, при мене — не. Я стига!“ Но и да се беше съгласил кметът, от джоба си да бе извадил, пак нищо нямаше да промени…
Оня калпав ден носел две злини в себе си. Първата беше, че съдът се произнесъл неблагоприятно, а втората — че Садък Бостанджи изтеглил депозита по делото и тутакси го глътнал. Всъщност коя е първа от тия злини, коя е втора, предизвикваше онова недоумение, или загадка, за което вече споменах. Съществуваше подозрение, че депозитът е изтеглен преди съдът да вземе решението. В банката, дето седели парите, имало услужлив човек, шпионин на Алтънтепе, и той незабавно изтърчал при съдиите, съобщил им, че противникът е вдигнал бялото знаме. Защото прибирането на депозита означавало, че Съръбаир се отказва от иска си. И съдебният състав, който до тоя момент се чудел коя страна да вземе, начаса се събрал, използвал формалния повод и написал своето постановление. Само че в това постановление нямаше и дума за теглене на депозит, а съдиите се позоваваха на документи, на свидетелства и прочие, тоест на доказателства по същество. Подозрението отдаваше тоя факт също на вражеските козни и се превръщаше в обвинение за черно предателство. Смяташе се, че алтънтепелии са подкупили здравата Садък Бостанджи, а той, като си засрал веднъж сурата, отвлякъл в добавка и народните пари.
Обвиненият отричаше. Наистина получил част от депозита, но не преди, а след като научил за решението на съда. Побързал да иде в банката със своето пълномощно, за да не би държавата да се отметне, както и друг път е ставало. И то не всичко изтеглил, а само четиридесет процента, които се връщали по закон. Така или инак обаче, и съдебното решение, и банковата квитанция за теглене носеха една и съща дата.
Хуршид Яха и хората му бяха проверили и подозрението, и оправданията на Садък Бостанджи. Хасан ефенди, данъчният, беше ходил едно след друго в банката и съда да види кога точно тия учреждения са си свършили работата по нашия случай. Ама това да не ти е немска банка или английско съдилище, че да цепят секундата на две и да я вписват в книжата си. „По обед“ — рекли на едното място. „По обед“ — повторили и на другото. Толкова помнели — и това си е. Поради тая ориенталска приблизителност значи обвинението нито било потвърдено, нито отхвърлено, а беше останало да виси с грозна сила над Садък Бостанджи.
Данъчният, с провинциалната си наивност, предприел още един ход. Дочакал си реда и влязъл като просител в приемния час на главния съдия. Хрисимо попитал да не би по онова дело, на Съръбаир срещу Алтънтепе, причините за присъдата да са били други, а не вписаните в определението, например депозитът да е изтеглен предварително… Негова милост едва не го изгонил от кабинета си. „Къде се намираш?! — креснал му. — Ние тук да не сме хайван-пазар — едно да говорим, друго да мислим!“ Не знаел горкичкият Хасан ефенди, че в което и съдилище по света да иде, тъй ще му отговорят, с малка разлика в обръщението. Защото техният занаят се крепи не на думата само, ами и на вписаната буквица, и живи да ги изколиш по местата им, друго няма да ти рекат.