Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
Но макар за предателството да имаше съмнение, присвояването на градските пари беше сигурно. Оттук някъде почваше моята работа. С ония четиридесет процента от депозита Садък Бостанджи бе запушил две дупки, два банкови заема. Открило се беше, че осем месеца преди фаталния ден той е ипотекирал склада си на пристанището. Падежът дошъл и минал, оставало да му прилапат имота. Садък Бостанджи успял да го спаси. Вторият му дълг беше към друга банка, където сключил заем на юнашко доверие, тоест двамина негови истанбулски другари му поръчителствали. Срокът за погасяването и тук наближавал, но нашият човек сколасал да плати. А заемите, според писмените му обяснения, той харчил за хотели, за пътни и въобще за издръжката си.
От един момент нататък, всъщност след първата година от подновяването на делото, Садък Бостанджи бе почнал да си води отчет къде колко пари отиват. Събирал параходни билети, квитанции от хотели, подписани сметки от келнери и гостилничари и множество подобни бележки, с които можеше да натъпчеш една торба за зоб. Всичко описал отделно, числата сумирани и горе-долу те възлизаха на въпросните четиридесет процента. В приложеното заявление до кмета поясняваше, че ако не бил използвал депозита веднага, щял да изгуби завинаги прехраната на семейството си. И въпреки че имал право на тия пари според дадената сметка, обещаваше да ги върне. За тая цел настояваше да му се даде отсрочка от шест месеца до една година, през което време щял да развърти склада си, да събере сумата и да я предостави на кметството. Накрая пишеше, че скърбял за загубеното дело, дето толкоз лични сили му отнело, че съжалявал също за бързото свое разпореждане с депозита, но смятал, че по тоя втори въпрос е посочил изход и справедлив, и безболезнен.
Само че нито народът съръбаирски, нито неговите управници приемаха такъв изход.
В началото някому беше хрумнало да дадат Садък Бостанджи под съд за похищение на обществени пари. Казали му, заплашили го. Но той се опнал. „Тъй ли?! — рекъл. — Дайте ме, като искате да се хабите! Ама преди това викнете вещо лице, незамесено в нашата разправия. Да види какви са ми били разноските и кой ме е пращал да му върша работа. Нека съставим протокол за фактическото положение, пък не си ли смените акъла, и за съд съм готов! Тогава вече ще ми платите още толкоз — колкото съм харчил през първата година, а не съм го турил в сметката.“
Много нахакан бил тоя отговор и хората веднага се сетили, че дори да идат на съд, то ще е в алтънтепелийското районно съдилище. А там ли няма да покрият своя човек? Там ли няма да оправдаят предателя, дето им поднесъл Джангер на табла? Такъв извод си бяха направили от курназлъка на Бостанджи. Ако беше отвърнал по-кротко, ако го беше ударил на молба, може би нямаше да сипе масло в незагаслото подозрение, че е подкупен и подъл изменник. И някой да се бе съмнявал преди това схапване, повечето вече вярваха, че Садък Бостанджи е сторил нещо тъмно зад гърба на власт и народ.
Обаче спрели, не тръгнали към съда. Бояли се да не загубят отново, да не би официален акт да изчисти катрана от виновника. Бояли се също, че съдът ще раздуха пред по-горните власти онова някогашно незаконно облагане на съръбаирци, с което събрали депозита. Друго измислили за отмъщение. С едно разпореждане бяха сложили запрещение върху склада на пристанището. Уж докато се изясни въпросът за разхитените пари. Тая мярка не беше съвсем законна, а и съвсем недостатъчна се видеше на кметския съвет като наказание. Сами собствеността те не можеха да му отнемат, пак бе нужно съд да реши. Но макар и временно, лишили бяха от препитание Садък Бостанджи, цапнали го бяха през голямата уста.
Дотук бяха стигнали Хуршид Яха и съветниците му, когато аз се явих в Съръбаир. Ясно ти е, смятам, каква задачка ми възложиха. Да прегледам оная сметка, дето им я беше дала черната овца. Да проверя бележките, да ги подредя по дати, да видя нямат ли кусур някакъв и тъй нататък. Това те веднъж го бяха правили, но тоя път протокол щяхме да пишем и аз да го подпиша. Това ми се каза, това смятах, че ще е всичко. А накъде ще тръгне после съръбаирската власт, малко ме интересуваше. И от понеделника аз усърдно се залових с поръчката, макар да знаех, че ни Джангер ще върна на града, ни нова вина ще прибавя на Садък Бостанджи.
XXII
Работех и пеех. Толкоз леко вървеше проверката. За пет дни я свърших. Ама не се издадох. Защото освен лесната работа, кефа си карах в конака като бейско синче. Там имаше и кухня, готвач. „Добро утро“ ти казват с дебела закуска и така кара до лягане. Скимне ли ми — разходя се, скимне ли ми — сляза до града. Книжата ми бяха донесли горе и тъй като големците идеха към десет, след като минеха през кметството в града, гледах да ме заварят на писалището. Старателен, прилежен. Мотах се близо две седмици, но ми се стори прекалено — ще ме сметнат съвсем за тъпак.