Лунните градини

— Ами, нищо, сър. Аз се провалих. — Излезе и тръшна вратата.

Сълти застана до капитана при леглото. Избърса лицето си с ръкав и погледна Кол, но не каза нищо. След няколко минути също излезе — не можеше да остане повече.

Паран намери едно столче и го придърпа до леглото. Седна и отпусна ръце на коленете си. Не беше сигурен колко е седял така, забил поглед в пода, но вратата, която се отвори рязко зад гърба му, го накара да скочи.

На прага стоеше брадат мъж с присвити студени сиви очи.

— Ти ли си Малът? — попита строго Паран.

Мъжът поклати глава и пристъпи в стаята. Зад него се появи Калам и още един мъж, който бързо закрачи към леглото.

— Аз съм сержант Уискиджак — каза брадатият мъж. — Простете за прямотата ми, сър, но какво, в името на Гуглата, търсите тук?

Без да обръща внимание на въпроса, Паран пристъпи до лекаря. Малът сложи ръка на вкоравените от съсирената кръв и гной превръзки и погледна ядосано капитана.

— Не ви ли замириса на гнило? Той е свършил. — После се намръщи и се наведе над Кол. — Не, почакайте… Проклятие, не мога да повярвам! — Лечителят извади отнякъде нож с форма на лъжица и свали превръзките. После започна да бърка в раната с върха на ножа. — Кълна се в милостта на Шеденул, някой е натъпкал това с билки! — Пъхна пръсти в раната.

Кол трепна и простена.

Малът се ухили.

— Ха, ще те бъде май, а? Добре. — Бръкна по-надълбоко. — Раната е стигнала почти до кокала! — ахна той. — Тези проклети треви са отровили костния му мозък. Кой, в името на Гуглата, е сложил това? — попита той и погледна обвиняващо Паран.

— Не знам — отвърна той.

— Добре — каза Малът, дръпна ръката си и я изтри в одеялото. — Сега всички се отдръпнете. Направете ми място. Само една минута да бяхме закъснели, капитане, и този човек щеше да крачи към Портата на Гуглата. — Опря ръка на гърдите на Кол и затвори очи. — И се радвайте, че съм толкова добър.

Паран тръгна към масата и махна с ръка на сержанта да го последва.

— Първо, адюнкта Лорн свърза ли се вече с вас?

Хладният поглед на Уискиджак беше достатъчно красноречив отговор.

— Добре. Значи съм пристигнал навреме. — Паран погледна Калам, който стоеше зад сержанта. — Вие сте подведени. Да, планът е бил да се завземе градът, но също така междувременно да бъдете убити.

Уискиджак вдигна ръка да го прекъсне.

— Един момент, сър. С Татърсейл ли се сетихте за това?

Паран затвори очи.

— Тя е… мъртва. Докато гонеше Хеърлок в равнината Риви, Тайсхрен я хвана. Намерението й беше да ви намери и да ви каже всичко, което ви казвам сега. Боя се, че не мога да се меря с нея като ваш съюзник, щом се появи адюнктата, но поне ще мога да ви подготвя донякъде.

— Не ми харесва идеята да ни помага един слуга на Опонн — намеси се Калам.

— Една доста авторитетна особа ме увери, че не съм слуга на Опонн — отвърна Паран. — Мечът долу обаче е негов инструмент. Вашият взводен магьосник би трябвало да може да го потвърди.