Лунните градини

— Да опресниш, преди да ме залееш с лошите новини, нали? Много добре — каза Дужек. — Тайсхрен се върти в омагьосан кръг. Много беше нещастен, когато Белурдан загина заедно с Татърсейл. Още двама от Старата гвардия бяха пометени в едно жестоко нападение. Оттогава е изтерзан от въпроси. Що за игра играе Опонн? Дали наистина е имало сблъсък между Рицаря на Тъмнината и Сенкотрон? Дали куклата с въплътената в нея душа е отвлякла, изтезавала и след това убила един офицер на Нокътя в Натилог и какви истини е издал горкият човечец?

— Не знаем дали Хеърлок е направил това, Върховен юмрук.

— Вярвам ти, Уискиджак. Все едно, доста от плановете на императрицата наистина са разкрити и всъщност тя, изглежда, е убедена, че разформироването на моята армия ще ме върне отново под крилото й, за да може да ме озапти със заповед да поема командването на гарнизоните в Седемте града, като по този начин потуши с кръв назряващия бунт. Тук сериозно се е объркала — поне да беше обърнала внимание на донесенията на Ток-младши. Е… намеренията на Ласийн вече, изглежда, се осланят на адюнкта Лорн и на Онос Т’уулан. Те са се добрали до гробницата на джагъта, Уискиджак.

Малът дойде при тях и смаяният му поглед срещна изпълнените с не по-малко удивление очи на Калам. Явно дори те не знаеха колко добре информиран е сержантът им.

Дужек продължи:

— Черните моранти са готови за поход, но е само показно, колкото да ги разкараме от града. Та какво очакваме ли, приятелю? Равновесието на света е във вашите ръце, в Даруджистан. Ако Лорн и Онос Т’уулан успеят да пуснат Тирана да се развихри, можеш да си сигурен, че ти и твоят взвод сте в списъка на жертвите. По същество, ето каквото очакваш: готови сме да действаме. Самият Тайсхрен ще ускори събитията, като обяви за разформироването на Мостоваците — идиот с идиот. Е, чакам.

— Върховен юмрук — започна Уискиджак, — капитан Паран успя. Сега седи срещу мен на масата. Версията му е, че Опонн действа чрез меча си, не чрез него. — Погледна капитана в очите. — Аз му вярвам.

— Капитане? — обади се Дужек.

— Да, Върховен юмрук?

— Ток помогна ли ти?

Паран трепна.

— Той даде живота си за това, Върховен юмрук. Куклата Хеърлок ни направи засада, хвърли Ток в… в някакъв процеп или нещо такова.

Последва тишина, след което Дужек заговори дрезгаво:

— Неприятно ми е да го чуя, капитане. Повече, отколкото си представяш. Баща му… Все едно, достатъчно за това. Продължавай, Уискиджак.

— Все още нямаме успех в контакта с местната Гилдия на убийците, Върховен юмрук. Минирали сме пресечките обаче. Тази нощ ще обясня всичко на хората си. Остава въпросът какво да правя с капитан Паран.

— Ясно — отвърна Дужек. — Капитан Паран?

— Да, сър?

— Стигнахте ли до някакви заключения?

Паран погледна Уискиджак и каза:

— Да, сър. Така мисля.

— Е? Какъв е вашият избор, капитане?

Той прокара пръсти през косата си и се отпусна в стола.

— Върховен юмрук — бавно заговори Паран, — Тайсхрен уби Татърсейл. — „И се провали, но тази тайна ще я запазя за себе си.“ — Планът на адюнктата включваше да измени на думата си към мен и вероятно да убие и мен междувременно. Но, признавам, това стои на второ място в сравнение с извършеното от Тайсхрен. — Вдигна глава и срещна твърдия поглед на Уискиджак. — Татърсейл се погрижи за мен, и аз за нея след онази Хрътка. Това… това означаваше нещо, Върховен юмрук. — Изправи се. — И така, доколкото разбирам, намерението ви е да се опълчите на императрицата. Но след това какво? Можем ли да се противопоставим на стоте легиона на императрицата с нашите десет хиляди души? Нима ще обявим независимо кралство и ще чакаме императрицата да ни използва за назидание? Трябват ми повече подробности, Върховен юмрук, преди да реша дали да се присъединя към вас. Защото, сър, аз искам възмездие.