Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
— Императрицата губи Дженабакъз, капитане — отговори Дужек. — Докато малазанската морска пехота пристигне, за да подсили кампанията, всичко вече ще е приключило. Пурпурната гвардия дори няма да им позволи да дебаркират. Очаквайте Натилог да се вдигне, а след него и Дженабарис. Съюзът с Морант скоро ще изгуби силата си… макар че, опасявам се, за това не мога да ви дам подробности.
— Моите планове ли, капитане? — продължи той. — Може би ще ви прозвучат нелепо, защото нямам време за обяснения. Но ние се подготвяме да включим в играта нов играч — някой, който е съвсем извън всичко досега и който е адски гаден. Нарича се Пророка на Панион и в този момент подготвя армиите си за свещена война. Искате възмездие? Оставете Тайсхрен на близките му врагове. Колкото до Лорн, тя е изцяло ваша, стига да можете да се справите. Нищо повече не мога да ви предложа, капитане. Можете да откажете. Никой няма да ви убие заради това.
Паран заби поглед в ръцете си.
— Искам да знам кога Върховен маг Тайсхрен ще получи това, което си е заслужил.
— Съгласен.
— Добре, Върховен юмрук. Колкото до сегашното положение на нещата обаче, бих предпочел сержант Уискиджак да запази командването на взвода.
Дужек попита с лека насмешка:
— Уискиджак?
— Съгласен — отвърна сержантът и се усмихна на Паран. — Добре дошъл в строя, капитане.
— Друго? — попита Дужек.
— Ще говорим, след като всичко приключи — каза Уискиджак. — До скоро, Върховен юмрук. И успех.
— Успех, Уискиджак.
Нишките светлина загаснаха. Веднага щом изчезнаха, Калам викна на сержанта:
— Кучи син такъв! Фидлър ми каза, че Дужек не искал и дума да чуе за бунт! Не само това, Върховният юмрук ти казал да си тръгнеш след мисията!
Уискиджак сви рамене и прибра странното изделие от масата.
— Нещата се променят, ефрейтор. Когато Дужек получи от адюнктата новината за подкрепленията догодина, стана очевидно, че някой полага усилия Дженабакъзката кампания да завърши с пълен провал. Е, дори Дужек не би търпял това. Очевидно плановете трябваше да се ревизират. — Той погледна Паран в очите. — Съжалявам, капитане, но Лорн трябва да живее.
— Но Върховният юмрук…
Уискиджак поклати глава.
— Тя е на път за града, стига двамата с имасеца да успеят да освободят джагъта. Тиранът няма друга причина да идва в Даруджистан и можем само да заключим, че Лорн ще е тази причина. Тя ще ни намери, капитане. Стане ли това, ще решим какво да правим с нея, според това, което ще ни каже. Ако я предизвикаш открито, тя ще те убие. Ако се наложи, тя ще трябва да умре, но премахването й ще бъде прикрито. Някакви проблеми дотук?
Паран въздъхна дълбоко.
— Можете ли поне да ми обясните защо сте изпреварили събитията и сте минирали града?
— След малко — каза Уискиджак и стана от стола си. — Първо, кой е този ранен?
— Вече не е ранен — намеси се Малът и се ухили на Паран. — Само е заспал.
Паран също стана.
— В такъв случай аз също ще обясня всичко. Само ми позволете да сляза долу и да си прибера меча. — На вратата се спря и се обърна към Уискиджак. — Още нещо. Къде е вашата новобранка, Сори?
Отговори Калам:
— Няма я. Знаем какво представлява тя, капитане. А вие?
— Да.
„Но може и да не е вече това, което беше, ако Сенкотрон не лъже.“ Помисли за миг дали да сподели и тази част от историята си, но се отказа. В края на краищата не можеше да е сигурен. По-добре беше да изчака и да види.
Гробната камера се оказа малко невзрачно помещение с формата на пчелна килийка; ниският купол бе изграден от грубо одялани камъни. Проходът, водещ към нея, беше по-малко от четири стъпки висок и се спускаше леко надолу. Подът на камерата беше от отъпкана пръст, а в центъра й се издигаше кръгла каменна стена, увенчана с масивен каменен трегер. По тази плоска повърхност бяха подредени покрити със скреж предмети.
Туул се извърна рязко към адюнктата.