Лунните градини

— Не може така, Мийзи — каза Крокъс и разтърка очи да прогони съня. — Не можем просто да се крием тук цяла вечност.

— Вече е почти тъмно — каза Апсалар откъм прозореца.

Мийзи се наведе да провери резето на капака към стълбата.

— Отново ви местим, след дванайсетата камбана. Ирилта е долу, уточнява подробностите.

— Кой ги дава всички тези заповеди? — настоя Крокъс. — Намерихте ли най-после чичо Мамът?

— Успокой се, момче. — Мийзи се изправи. — Не, не сме намерили чичо ти. А заповедите идват от твоите пазители. Няма да отговарям на никакви въпроси кои са те, Крокъс, тъй че си ги спести.

Апсалар се обърна и каза на Мийзи:

— Приятелите ви нещо се забавиха. Да не би да се е случило нещо?

Мийзи извърна очи. Момичето беше рязко. Разбира се, Мийзи го беше разбрала още при първата им среща, а Черт го бе научил по най-неприятния начин.

— Не знам — призна тя. Наведе се и дръпна резето. — Двамата да стоите тук. — Тя погледна строго Крокъс. — Много ще се ядосам, ако направите някоя глупост. Разбрано?

Момчето я изгледа сърдито. Мийзи отвори капака и слезе по стълбата.

— Това го затвори след мен — каза тя отдолу, — и го заключи. Ще чакате тук, докато аз или Ирилта не се появим; разбрано?

— Да. — Крокъс отиде до квадратната дупка на пода и погледна надолу към Мийзи. — Разбрано — повтори той и тръшна капака. После заключи.

— Крокъс — попита Апсалар, — защо си убил онзи пазач?

За пръв път бяха сами, откакто влязоха в града. Крокъс въздъхна.

— Стана неволно. Не искам да говоря за това. — Отиде до задния прозорец. — Всички тези хора, дето се опитват да ме защитят… Това ме изнервя. Тук има нещо повече от някаква си заповед за арест. Кълна се в дъха на Гуглата, Гилдията на крадците обикновено се грижи за тези неща, нали затова взимат десетте процента от всяка работа, която свърша. Не, всичко това не се връзва, Апсалар. И — добави той, докато отваряше прозореца, — ми омръзна всички да ми казват какво да правя.

Тя отиде при него.

— Какво, махаме ли се оттук?

— Да. Вече е тъмно, тъй че ще тръгнем по покривите.

— Къде отиваме?

Крокъс се ухили.

— Измислил съм едно страхотно скривалище. Никой няма да ме намери, дори защитниците ми. Стигнем ли там, ще мога да правя каквото аз поискам.

Кафявите очи на Апсалар се взряха в лицето му и тя тихо попита:

— А ти какво искаш да направиш?

Той извърна глава и надигна прозореца.

— Искам да поговоря с Чалис Д’Арл. Очи в очи.