Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Но вие все пак сте се спасили — каза Бръснатото теме. — Как стана това?
Старият мъж отговори:
— По занаят съм тухлар, както баща ми и неговият баща преди мен. Дядо ми построил къщата ни до градските стени. Беше лесно да откъртвам по няколко тухли всяка нощ. Когато казах на приятелите си, те ми помогнаха да укрепим тунела, за да не рухне. Всички бяхме съгласни, че ще е добре да имаме някакъв свой изход.
„Оставих ви със съвет, който да ви управлява — помисли Дани. — Лечител, учен и жрец.“ Все още помнеше Червения град така, както го бе видяла за първи път, сух и прашен зад тухлените стени, сънуващ жестоки сънища, но изпълнен с живот. „В Червея имаше острови, където влюбени се целуваха, но на Площада на наказанието деряха живи хора и ги оставяха да ги ядат мухите.“
— Хубаво е, че сте дошли тук — каза на ащапорците. — В Мийрийн ще сте в безопасност.
Обущарят ѝ благодари, а старият тухлар целуна стъпалото ѝ, но тъкачката я погледна с очи твърди като камък. „Знае, че лъжа — помисли кралицата. — Знае, че не мога да ги спася. Ащапор гори, а Мийрийн е следващият.“
— Идват още — заяви Кафявия Бен, след като изведоха ащапорците. — Тези тримата имаха коне. Повечето вървят пеша.
— Колко са? — попита Резнак.
Кафявия Бен сви рамене.
— Стотици. Хиляди. Някои са болни, други с изгаряния, някои — ранени. Котките и Брулените от вятъра ги гонят из хълмовете с копие и бич, тласкат ги на север и избиват изоставащите.
— Гърла на крака. И болни, казваш? — Резнак закърши ръце. — Ваше величество не трябва да ги пуска в града.
— Не бих го направил — рече Бен Плум Кафявия. — Не съм майстер все пак, но знам, че трябва да държите лошите ябълки настрана от добрите.
— Това не са ябълки, Бен — каза Дани. — Това са мъже и жени, болни, гладни и уплашени. — „Мои деца.“ — Трябваше да отида в Ащапор.
— Ваше величество не можеше да ги спаси — напомни ѝ сир Баристан. — Предупредихте крал Клеон против тази война с Юнкай. Той беше глупак и ръцете му бяха почервенели от кръв.
„Моите ръце по-чисти ли са?“ Спомни си какво ѝ беше казал Даарио: че всички крале трябва да са или касапи, или месо.
— Клеон беше врагът на нашия враг. Ако се бях обединила с него при Роговете на Хазат, можеше да сме съкрушили юнкайците заедно.
Бръснатото теме възрази.
— Ако бяхте отвели Неопетнените на юг към Хазат, Синовете на Харпията…
— Знам. Знам. Пак като Ерое.
Бен Плум Кафявия се озадачи.
— Коя е Ерое?
— Едно момиче, което мислех, че съм спасила от изнасилване и мъчение. Единственото, което постигнах, бе, че накрая стана по-лошо за нея. И единственото, което постигнах в Ащапор, бе да направя десет хиляди Ерое.
— Ваше величество не е можела да знае…
— Аз съм кралицата. Работата ми е да знам.
— Станалото — станало — каза Резнак мо Резнак. — Ваше величество, умолявам ви, вземете благородния Хиздар за свой крал веднага. Той може да говори с Мъдрите господари, да ни осигури мир.
— При какви условия? — „Пази се от напарфюмирания сенешал“, беше казала Куайте. Жената с маска бе предсказала идването на бяла кобила. Беше ли права и за Резнак? — Може да съм младо глупаво момиче, което нищо не разбира от война, но не съм агне, което да влезе доброволно в бърлогата на Харпията. Все още имам своите Неопетнени. Имам Бурните врани и Вторите синове. Имам три дружини освободени.
— И драконите — ухили се Бен Плум Кафявия.
— В ямата, във вериги — проплака Резнак мо Резнак. — Каква полза от дракони, които не може да бъдат обуздани? Дори Неопетнените се плашат, когато трябва да отворят вратите, за да ги нахранят.
— Какво, от малките домашни любимци на кралицата? — Очите на Кафявия Бен се присвиха весело. Среброкосият капитан на Вторите синове беше рожба на свободните дружини, мелез с кръвта на десетина различни народа, течаща в жилите му, но беше привързан към драконите и те също го харесваха.
— Любимци ли? — кресна Резнак. — Чудовища по-скоро. Чудовища, които ядат деца. Не можем да…
— Тишина — прекъсна го Денерис. — Няма да говорим за това.
Резнак се присви, стреснат от гневния ѝ тон.
— Простете, ваше величество, не исках да…
— Ваше величество, юнкайците имат три свободни дружини срещу нашите две, а се говори, че са повикали от Волантис и Златната дружина — каза Бен Плум. — Онези копелета изкарват десет хиляди на бойното поле. Юнкайците разполагат и с четири гхискарски легиона, може би повече, а чух да говорят и че са пратили ездачи през Дотракското море, може би за да доведат срещу нас някой голям халазар. Трябват ни тези дракони, както го виждам аз.