Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Адмирал без кораби.
— Построй кораби.
— Бойни кораби не може да се строят от тухли. Търговците на роби изгориха всяка горичка за дървен материал на двайсет мили оттук.
— Тогава иди на двайсет и две мили. Ще ти дам фургони, работници, мулета, каквото ти е нужно.
— Аз съм моряк, не корабостроител. Изпратиха ме, за да върна ваше величество в Пентос. Вместо това вие ни доведохте тук и разбихте моя „Садулеон“ на парчета за няколко пирона и дърво. Никога няма да видя кораб като него. Може никога вече да не видя дома си, нито старата си жена. Не аз отказах корабите, които предложи Даксос. Не мога да надвия картците с рибарски лодки.
Горчивината в думите му я изуми дотолкова, че Дани неволно се зачуди дали този посивял пентоши не би могъл да е един от тримата ѝ предатели. „Не, той е само един старец, далече от дома и с болно сърце.“
— Трябва да има нещо, което можем да направим.
— Да, и ви казах какво. Тези кораби са направени от въже, смола и платно, от кохорски бор и тик от Соторос, стар дъб от Голям Норвос, тис, ясен и смърч. Дърво, ваше величество. Дървото гори. Драконите…
— Да не съм чула повече за драконите. Остави ме. Върви да се молиш на пентошките си богове за буря, която да потопи враговете ни.
— Никой моряк не се моли за бури, ваше величество.
— Омръзна ми да слушам какво няма да направиш. Върви.
Сир Баристан остана.
— Складовете ни са пълни за момента — напомни ѝ той — и ваше величество засади боб, лозя и жито. Вашите дотраки прогониха търговците на роби от хълмовете и разбиха оковите на робите им. Те също садят и ще носят добивите си в Мийрийн на пазара. И ще имате приятелството на Лхазар.
„Даарио ми спечели това, не че ползата е голяма.“
— Агнешките хора. Жалко, че агнетата нямат зъби.
— Това би направило вълците по-предпазливи, несъмнено.
Шегата я разсмя.
— Как се справят сираците ви, сир?
Старият рицар се усмихна.
— Добре, ваше величество. Радвам се, че попитахте. — Момчетата бяха гордостта му. — Четирима или петима имат качества за рицари. Може би дори дузина.
— И един стига, ако е верен като вас. — Скоро можеше да дойде денят, в който щеше да ѝ трябва всеки рицар. — Ще разиграят ли двубой за мен? Сигурно ще ми хареса. — Визерис ѝ беше разказвал за турнири, които беше гледал в Седемте кралства, но Дани никога не бе виждала рицарски двубой.
— Не са готови, ваше величество. Когато станат готови, ще се радват да покажат силата и уменията си.
— Дано този ден да дойде скоро. — Щеше да целуне добрия си рицар по бузата, но точно тогава Мисандей се появи под сводестия вход. — Мисандей?
— Ваше величество. Скааз чака благоволението ви.
— Да влезе.
Бръснатото теме дойде с двама от своите Бронзови зверове. Единият носеше маска на ястреб, другият — лице на чакал. Само очите им се виждаха зад бронза.
— Ваше сияние, Хиздар са го видели да влиза в пирамидата на Зак вчера вечерта. Напуснал е късно след стъмване.
— Колко пирамиди е посетил? — попита Дани.
— Единайсет.
— А колко време мина от последното убийство?
— Двайсет и шест дни. — Очите на Бръснатото теме преливаха от злоба. Негова беше идеята да накарат Бронзовите зверове да следят годеника ѝ и да отбелязват всички негови действия.
— Дотук Хиздар се справя добре с обещанията си.
— Как? Синовете на Харпията са прибрали ножовете си, но защо? Защото благородният Хиздар ги помоли мило? Той е един от тях, казвам ви. Точно затова му се подчиняват. Като нищо може да е Харпията.
— Ако има Харпия. — Скааз беше убеден, че някъде в Мийрийн Синовете на Харпията имат знатен върховен господар, пълководец, командващ армия от сенки. Дани не споделяше убеждението му. Бронзовите зверове бяха заловили десетки Синове на Харпията и те бяха издали имена, след като ги бяха подложили на суров разпит… твърде много имена, струваше ѝ се. Щеше да е хубаво да мисли, че всички убийства са дело на един-единствен враг, който може да бъде заловен и убит, но Дани подозираше, че истината е друга. „Враговете ми са легион.“ — Хиздар зо Лорак е убедителен мъж с много приятели. И е богат. Може би е купил този мир за нас със злато, или е убедил другите знатни, че бракът ни е изключително в техен интерес.
— Ако не е Харпията, поне го познава. Много лесно мога да разкрия истината за това. Разрешете ми да подложа Хиздар на разпит и ще ви донеса признание.
— Не — отвърна тя. — Не вярвам на тези признания. Донесе ми твърде много признания, всичките нищожни обаче.
— Ваше сияние…
— Не, казах.
Бръснатото теме се намръщи и грозното му лице стана още по-грозно.
— Грешка. Великият господар Хиздар разиграва ваше величество. Змия ли искате в леглото си?