Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Слава на Бога — каза жената.
Тя се наведе и засмука устата на бебето, и ние чухме плача му. Двете с Ана се надигнахме да видим.
— Принц ли е? — попита Ана без дъх и с прегракнал от викане глас. — Той ще бъде принц Едуард Хенри.
— Момиче е — каза акушерката, преднамерено весела.
Почувствах тежестта на Ана, която се свлече назад разочаровано, и се чух да прошепвам:
— О, Боже, не.
— Момиче е — повтори акушерката. — Здраво и силно момиченце — повтори тя, сякаш искаше да предотврати разочарованието ни.
За миг помислих, че Ана е припаднала. Беше бледа като самата смърт. Аз й помогнах да се наклони на възглавницата и отметнах косите й от потното чело.
— Момиче.
— Най-важното е, че бебето е живо — казах аз, като се опитвах да се преборя с обзелото и мен отчаяние.
Акушерката уви бебето в пелени и го потупа. Аз и Ана обърнахме заедно глави към него, като чухме пронизителния му плач.
— Момиче — каза Ана ужасено. — Момиче. За какво ни е момиче?
Джордж каза същото, когато му съобщих. Чичо Хауърд изруга на висок глас, нарече ме ненужна кранта, а сестра ми глупава уличница, когато отидох при него с новината. Съдбата на цялото ни семейство зависеше от това обикновено събитие — раждането. Ако Ана беше родила момче, ние щяхме да сме най-влиятелното семейство в Англия със сигурен залог за трона. Тя обаче роди момиче.
Хенри, царствен и непредсказуем, не се оплакваше. Той взе бебето в скута си, похвали сините й очи, и силното набито телце. Възхищаваше се на малките й ръчички, на трапчинките по пръстчетата й, на мъничките съвършени ноктенца. Той каза на Ана, че следващия път трябва да имат момче и че сега е щастлив да има още една принцеса, при това толкова мъничка и съвършена, в семейството. Той заповяда в писмата, които бяха предназначени да оповестят, че се е родил принц, да се добави едно „еса“ накрая, за да съобщи на френския крал и на испанския император, че има втора дъщеря. Стисна зъби и се опита да не мисли за това какво щяха да кажат в европейските кралски дворове. Щяха да се присмиват на Англия, че се е преминало през всички тези политически катаклизми, само и само, за да може една жена, която дори не бе принцеса по кръв, да роди дъщеря на краля. Все пак аз му се възхищавах онази вечер, когато той взе сестра ми в обятията си, целуна косите й и я нарече „любима моя“. Разбирах го: той беше твърде горд, за да даде на някого да разбере разочарованието му. Помислих си, че той беше невероятно суетен човек, който се отдаваше на опасни приумици, и въпреки това — или може би именно заради това — беше велик крал.
Отидох в спалнята си след тридесет и шест безсънни часа, а думите на гняв и отчаяние, които сипеха баща ми, чичо ми и брат ми звъняха още в ушите ми. Намерих там Уилям пред малък пирог с месо на масичката до камината и кана с бира.
— Помислих си, че ще си изморена и гладна — каза той наместо поздрав.
Паднах в прегръдките му и зарових лице в ризата му, която ухаеше успокояващо.
— О, Уилям!
— Проблеми ли има?
— Те са толкова ядосани, а Ана е отчаяна. Никой не погледна бебето освен краля, при това и той го стори само за няколко секунди. И всичко изглежда толкова ужасно. О, Боже, само да беше момче!
Той ме потупа по гърба.
— Спокойно, любов моя. Всичко ще си дойде на мястото. Те ще си имат и друго дете. Следващия път вероятно ще бъде момче.
— Още една година — казах аз. — Още една година, преди да изчезнат опасенията на Ана и преди аз да се освободя от нея.
Той ме придърпа към масата, настани ме пред нея и тикна една лъжица в ръката ми.
— Яж — каза той. — Всичко ще изглежда много по-добре, когато се нахраниш и се наспиш.
— Къде е Мадж? — попитах боязливо и погледнах към вратата.
— Буйства из залата като същински пияница — каза той. — Дворът е подготвил празненство в чест на принца и смята да празнува, независимо от случилото се. Мадж няма да се прибере през следващите няколко часа, ако изобщо се прибере.
Кимнах и изядох вечерята си, както той ми каза. Когато приключих, той ме придърпа на леглото и зацелува ушите, шията и клепачите ми много нежно, докато не забравих всичко, свързано с Ана и нежеланата й дъщеря, не се обърнах и не потънах в обятията му. Заспах така, напълно облечена, на завивките на леглото си, разкъсвана между съня и желанието. Заспах и ми се присъни, че той ме люби, а той остана до мен и галеше лицето ми през цялата нощ.