Пръстът, който те сочи [bg]

После отидох сред моите познати търговци, за да ги разпитам с непринуденост, доколкото спешността на положението позволяваше, дали не са чували за кораб, довел само един пътник на борда си — италианец, испанец или французин; Кола можеше да мине за представител на всяка от тези народности и моряците не биха си направили труда да установят разликата. Отново не бях много обнадежден и отново нищо интересно не узнах. Приех, че не е изключено да е слязъл на някое от по-малките пристанища в източна Англия, и ако разполагаше с испански пари, лесно би могъл да пристигне с кораб, нает за целта.

С това ресурсите, които имах на свое разположение, се изчерпваха. То се знае, можех да пиша до началника на всяко пристанище в източна Англия, та макар и така интересът ми да станеше повсеместно достояние. Отговорите им щяха да пристигнат след не по-малко от месец, а дори и тогава нямаше да мога да преценя, след като не се познавах лично с кореспондентите си, доколко са полезни. Какво още ми оставаше да направя? Да бродя по улиците на Лондон с надеждата да разпозная човек, когото никога преди не бях виждал и който не е познат на никого в тази страна? Да седя в кабинета си и да се уповавам на надеждата той да се издаде по някакъв начин, преди да извърши замисленото?

Нито едното, нито другото ми се струваха разумни и затова с огромно нежелание реших сам да провокирам някаква реакция, която би го изкарала на светло, да го подплаша може би. Беше тънък експеримент, който щеше да е успешен само ако доведе до един-единствен определен резултат. И аз бях като учен експериментатор, който е създал теория и провежда опити, за да я потвърди. Само че ми бе отказан луксът, достъпен на всеки истински философ — да провежда опитите си и да гради хипотези въз основа на видяното със собствените си очи.

През целия ден претеглях всички „за“ и „против“, преди да заключа, че нямам друг избор, и когато се представи възможност, пристъпих към своя експеримент без колебания. Предстоеше събрание на Дружеството, на което щяха да бъдат обсъдени много важни въпроси, а вечерта щеше да завърши с публична вивисекция на куче. Подобни опити винаги предизвикват жив интерес и боя се, някои целят с тях по-скоро да забавляват публиката, отколкото да извлекат практическа полза.

Така или иначе, винаги се намираха много желаещи да присъстват, гостите бяха насърчавани да разпространяват славата на нашата научна дейност, а настроението неизменно бе приятно и дружеско. Без бавене помолих господин Олденбърг да покани сеньор Де Моледи като почетен гост и да му внуши, че присъствието му ще бъде оценено високо.