Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Пръстът, който те сочи [bg]
Пръстът, който те сочи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пръстът, който те сочи [bg]

Электронная книга - «Пръстът, който те сочи [bg]». Краткое содержание книги:

Невероятно находчиво литературно начинание: завладяваща историческа загадка с фабула, която непрестанно завива в неочаквана посока и кара читателя да гадае до последната страница. Намираме се в Англия през 60-те години на седемнайсети век. Чарлс II се е върнал на трона при Реставрацията след години гражданска война и задържалата се за кратко Република на Кромуел. Оксфорд е интелектуалното средище на страната, в което е съсредоточен огромен научен, религиозен и политически потенциал. Член на факултета на Новия колеж е открит мъртъв при подозрителни обстоятелства. Млада жена е обвинена в убийството му. Чуваме историята за тази смърт от четирима различни свидетели: италиански медик, амбициран да се прочуе с изобретяването на кръвопреливането; сина на роялист, обвинен в предателство; експерт криптограф, който е работил и за Кромуел, и за краля; виден историк и антиквар от Оксфорд. Всеки разказва своя версия на случилото се. Само едно от повествованията разкрива невероятната истина. С права, продадени за рекордни суми по целия свят, „Пръстът, който те сочи“ е събитие от голям мащаб в международното книгоиздаване. Достоен за сравнение с творбите на Джон Фаулз и Умберто Еко, романът на Иън Пиърс е едно изключително постижение, което ще бъде високо оценено от всеки любител на литературата.
Прецизно проучен и брилянтно измислен… внушителен труд. Sunday Telegraph
1 ... 196 197 198 199 200 201 202 203 204 ... 312
Перейти на страницу:

— Носи ви се слава на най-добрия криптограф в света и се питам не бихте ли искали да споделите познанията си.

— С кого?

— С всички хора с добра воля, които се стремят да внесат светлина в мрака и да направят по-траен мира между християнските държави.

— Искате да кажете, че трябва да напиша книга на темата?

— Може би да — отвърна с усмивка той. — Но това ще ви отнеме дълго време, без да ви донесе голяма награда. Мислех си по-скоро дали не бихте искали да отидете в Брюксел и да дадете наставления на младежи, които, уверен съм, ще се окажат най-добрите ученици, които сте имали. То се знае, усилията ви ще бъдат щедро възнаградени.

Наглостта на испанеца ме стъписа; с такава непринуденост и ловкост подхвърли това предложение, то излезе от устата му така естествено, че дори не предизвика у мен негодувание. Разбира се, нямаше и най-бегла надежда дори да обмисля такава стъпка и вероятно той го знаеше. През кариерата си съм получавал немалко заявки от този род и ги отклонявах до една. Дори на добрите протестантски държави отказвах каквото и да било съдействие, а неотдавна отхвърлих намек, че следва да дам насоки в моето изкуство на господин Лайбниц. Винаги ме е изпълвала непреклонна решимост да предоставям знанията си само в служба на своята страна и на никого друг, какво остава да ги дам в ръцете на държава, която може да стане наш противник.

— Предложението ви е толкова великодушно, колкото малка е моята ценност — отвърнах. — Но опасявам се, задълженията ми в университета не ми дават възможност да пътувам.

— Колко жалко — отвърна той без сянка от разочарование или учудване. — Предложението, естествено, остава в сила, ако обстоятелствата около вас се променят.

— Оказвате ми голяма чест и се чувствам длъжен още сега да ви се отплатя за вашата любезност — казах. — Трябва да ви уведомя, че ваши врагове кроят заговор с цел да опетнят репутацията ви и разпространяват крайно непристойни слухове.

— И узнахте това чрез своята работа?

— Дойде до мен от различни места. Познавам много високопоставени личности и често разговарям с тях. Нека ви заявя откровено, че по мое мнение трябва да ви бъде дадена възможност да се защитите срещу злословията. Недостатъчно дълго време сте прекарали в кралството ни, за да схванете каква власт имат слуховете в страна, отвикнала от дисциплината, въдворявана от твърдата ръка на надеждно правителство.

— Премного съм ви благодарен за вашата загриженост. Та, кажете, що за слухове са тези, от които следва да се защитя?

— Шушука се, че сте неприятел на нашия монарх и че ако го постигне злочестина, няма да се наложи източникът ѝ да се дири надалеч.

При тези думи де Моледи кимна.

— Наистина е клевета — отвърна той. — На всички е известно, че обичта ми към вашия крал е безгранична. Нима не му помагахме в изгнанието му, когато бе скиталец без пукната пара в джоба? Нима не предоставихме на него и приятелите му издръжка и покрив над главата? Нима не рискувахме война с Кромуел, защото отказахме да се отречем от дълга ни пред вашия крал?

— Малцина са тези, които помнят старите добрини — посочих. — В човешката природа е да се подозират ближните в най-лошото.

— Нима човек като вас действително храни подобни подозрения?

— Аз не мога да повярвам, че някой би могъл да има злоумишлени кроежи срещу човек, тъй явно обичан от самия Господ Бог.

— Самата истина. Голямата трудност се заключава в това, че подобна лъжа мъчно може да се опровергае, особено ако е разпространявана злонамерено.

— Но тя трябва да се опровергае — настоях. — Мога ли да съм откровен с вас?

Той кимна за потвърждение.

— Ако не се сложи край на подобни подхвърляния, те ще уронят сериозно вашите интереси и тези на приятелите ви в двореца.

— И ми предлагате вашето съдействие? Простете, че ще го кажа, но не очаквах такова великодушие от вас, още повече че възгледите ви са широко известни.

— Открито признавам, че не храня голяма обич към вашата страна. Мнозина ваши съотечественици почитам дълбоко, но вашите и нашите интереси са обречени да си противоречат взаимно. Ала същото бих могъл да кажа и за Франция. Благоденствието на Англия зависи от това да не допускаме в умовете ни да господства чужда държава. Много десетилетия такава е била политиката на най-мъдрите ни владетели и тя трябва да бъде продължена. Когато Франция е силна, трябва да насочим взор към Хабсбургите; когато Хабсбургите са силни, редно е да поддържаме Франция.

— И от името на господин Бенет ли говорите?

1 ... 196 197 198 199 200 201 202 203 204 ... 312
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)