Пръстът, който те сочи [bg]

Седмица по-късно Матю се върна в Англия и ми съобщи, че Марко да Кола действително е напуснал Нидерландия, но накъде се е отправил, било неизвестно. Нещо повече, италианецът имаше преднина от десет дни, тъй като Матю известно време след угощението не бе успял да намери кораб за Англия и (както подозирах) дотолкова се бе убедил в безобидността на Кола, че не бързаше да се върне при мен.

Колкото и разочарован и загрижен да бях, самото присъствие на Матю в стаята облекчи душата ми. Умният поглед, придаващ такава красота на лицето му, събуди у мен всичката предишна топлота, охладняла от раздялата. Никак не се учудвах, че Кола е развил такава привързаност към него и го е държал близо до себе си. Благодарих на Бог за благополучното завръщане на моето момче и се помолих всичките ми страхове да се окажат просто призраци, родени от объркан и тревожен ум, непочиващи на сериозни основания.

Ала бързо бях изведен от заблудата, тъй като щом смъмрих сурово младежа за неговата слабост и му заявих, че категорично греши за италианеца, за пръв път от началото на нашето познанство той отказа да приеме моето превъзходство и без заобикалки отсече, че аз съм неправият.

— Откъде можете да знаете? — възрази. — Никога не сте срещали този човек и нямате доказателства, само голи подозрения. А аз прекарах с него много часове в най-приятни разговори и ви уверявам, че той не е опасен нито за вас, нито за някой друг.

— Излъгали са те, Матю — отвърнах. — Ти не знаеш онова, което е известно на мен.

— Ами кажете ми го тогава.

— Не. Това са държавни дела и не те засягат. Твоят дълг е безпрекословно да приемеш думите ми и да не се заблуждаваш, че човекът не крие опасност само защото те е обсипал с подаръци и любезности.

— Мислите, че той е купил приятелството ми? За такъв глупак ли ме смятате? Защото вие винаги единствено ме порицавате, а вашият подарък бяха побоите при всяка моя грешка.

— Мисля, че си млад и неопитен — казах, като вече не се съмнявах, че най-лошите ми страхове са се сбъднали. — Длъжен си да помниш, че аз се грижа за твоето благополучие. Но ти прощавам тези думи.

— Не ми е нужна вашата прошка. Направих това, за което ме помолихте, и дори повече. Вие с вашите обвинения към всички сте този, който трябва да моли да му простят.

Изкушението да го ударя беше голямо, но се сдържах и се опитах да сложа край на ненужната препирня, която бе толкова глупава, колкото и неуместна.

— Няма да се оправдавам пред теб, ще кажа само, че когато мога да ти разкрия всичко, сам ще разбереш колко си грешил. Хайде, стига, Матю, момчето ми. Едва пристигна, а вече се караме. Не биваше да слагаме такова начало. Седни да пийнеш нещо и ми разкажи за приключенията си. Нямам търпение да ги чуя.