Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— От която и холивудска организация да сте, сигурен съм, че имате големи връзки във филмовия бизнес, че ходите на същите партита, на които и звездите. Не можете да не познавате такава важна особа като госпожица Джанет Хичкок от „Парамаунт Пикчърс“.
Когато забеляза жената, Престън веднага я позна. Тя стоеше встрани от колата, не толкова навътре в сенките. Лесно се открояваше, облегната на едно от дърветата. Мишелина Тереза Белсонг — бивша затворничка, алкохоличка, безуспешно търсеща работа, племенница на слабоумната стара леля Джен. Евтина курва, опитваща се да промени изпълнения й с вина и мизерия жалък живот, да го изпълни със смисъл. Самоопределила се за спасител на Лейлъни. Безполезна шумна и досадна кучка.
Докато гледаше към Мики Белсонг, Престън каза:
— Да, това наистина е Джанет Хичкок. Изглежда, няма да се отърва от наддаването, господин — едва не произнесе „господин Жаба“ — господин Тилрой.
— Не че съм целял подобно нещо, господин Банкс. Просто исках да знаете, че си имате конкуренция. Не искам нищо друго, освен историята ми да бъде оценена по достойнство.
— Разбирам добре. Бих искал да ви направя предложение още днес, преди да си замина, но обикновено това става в присъствието на цялото семейство, тъй като толкова много пари ще променят живота на всички ви. Имате ли жена и деца? Ами родителите ви?
— Мама и тате отдавна си отидоха, господин Банкс.
— Съжалявам, простете.
— А и никога не съм се женил. Не че на времето нямах добри възможности.
Все още загледан в жената в далечината, Престън добави:
— Значи сте сам в тази къща?
— Само аз. И понеже съм ерген от доста време, трябва да си призная, че понякога… ставам много самотен. — Той въздъхна. — Само аз.
— Добре — отвърна Престън и се отвърна от прозореца, след което светкавично стовари тежкия бинокъл върху лицето на Жабата.
При удара се чу изпукване, сподавен стон и мъжът моментално се строполи на пода.
Престън хвърли бинокъла върху неоправеното легло.
На перваза бяха закачени няколко бастуна. Той взе този, чиято дръжка представляваше бронзова глава на вълк.
Проснат по гръб, Жабата гледаше в небитието, а разбитият му нос беше по-грозен отпреди. Гъстата му брада беше напоена с кръв, а червендалестото му лице изведнъж бе станало бледо като тебешир.
Престън хвана бастуна и го вдигна във въздуха.
Мъжът беше зашеметен, но очевидно беше жив още. Изведнъж погледът му се проясни и когато видя какво ще последва, промълви с треперещ глас и чувство за утеха:
— Благодаря.
— Моля, пак заповядай — беше отговорът на Престън, който заби вълчата глава точно във веждата на човека. Няколко кратно. Може би половин дузина пъти. Бастунът изпука, но не се счупи.
Когато накрая се увери, че е убил Жабата, той захвърли бастуна на леглото до бинокъла. По-късно щеше да избърше отпечатъците и от двата предмета.
Планът му беше да запали къщата и да я изгори. Пламъците щяха да унищожат всички улики и доказателство. Но той беше предпазлив човек.
Престън бързо избра друг бастун. Дръжката беше във формата на лакирана медна глава на змия с червени стъклени очи.
Изкуши се да вземе и подходяща сламена шапка, за да посрещне с нея по кавалерски дамата, но размисли. Освен че носеше полза на човечеството и на майката Земя, убиването беше удоволствие. Но човек като него не биваше да забравя, че то е сериозна работа, изпълнена с риск, преследвана и осъждана от мнозина.
Излезе от покоите на вече мъртвата Жаба, мина през затрупаните с боклуци стълби и слезе долу. Оттам в кухнята и излезе на задната веранда, където имаше хиляди бутилки блестящи с тъмния си цвят, сякаш в тях се таеше наближаващата буря и скоро щеше да изскочи като дух.
Той набързо прекоси калния заден двор. Внимаваше да се държи така, че къщата постоянно да е между него и онова място сред дърветата, от което напълно безполезната госпожица Белсонг водеше наблюдение.
Най-вероятно е мислела да го застигне в Нънс Лейк и да го следва от разстояние, за да не я забележи. Веднъж щом разбере къде е паркирал караваната си, би изчакала, докато й се удаде подходяща възможност да отмъкне Лейлъни и да я отведе от Айдахо, при Клариса „Гушата“ и нейните шейсет папагала в Хемет.
Глупава курва. Всички са глупаци. Мислят си, че не знае нищо, но се лъжат дълбоко.
След пустия двор се простираше поле с високи до раменете бурени. Необходимо беше само леко да се наведе, за да се изгуби за страничния наблюдател.
Насочи се на изток. За прикритие му служеха и царевичните стълбове, които бяха засети отдавна и бяха станали диви с времето.
Бързо тръгна успоредно на пътя. Щеше да завие на север, да прекоси невидим за никого пътя и после да се обърне на запад. Щеше да заобиколи в гръб безполезната Мики Белсонг и да я свали на земята с бастуна-змия.