Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Небето притъмняваше с всяка изминала минута. Черни облаци като големи юмруци, изпълнени със зловеща сила. Още нямаше гръмотевици, но скоро щяха да закънтят. И в един миг щеше да просветне мълния и да освети змийската глава, може би по време на удара — и на следващите удари. Но макар и да предстоеше скоро да стане шумно и светло като през деня, Престън добре знаеше, че местността е безлюдна и няма да има кой да гледа заниманието му, нито пък някой го интересуваше какво става тук.
Глава 65
Момчето без майка е притеснено, а то не се притеснява толкова лесно. То е седнало на един от диваните в дневната на флийтууда и гали Стария Жълтьо, легнал в скута му, докато близначките продължаваха да баят над пътните карти в кухнята.
Предварителната подготовка даде на Къртис солидни знания за повечето земни биологични видове, с които най-вероятно ще се срещне по време на мисията си. Следователно той знае доста за кучетата. Не само това, което е попил от внушителния брой кучета, видени в 9658 филма, а и от специфичните инструкции, които е получил чрез пренасяне на мегаданни за флората и фауната на тази планета.
Духовната му сестра притежава много качества, едно от които е чувствителния й нос. Неговата форма, грапава повърхност и блестящ черен цвят допринасят за красотата й. Но по-важното е, че обонянието й е може би двайсет хиляди пъти по-силно от това, на което и да е човешко създание.
Ако в огромната каравана, в която тя видя сияещото момиче, също има ловци от онези, с които се биха при бензиностанцията в Невада, кучето щеше да различи уникалната им миризма, да я разпознае моментално и да реагира яростно или да се уплаши.
Свирепият звяр, чиято воня Стария Жълтьо надуши около тази каравана, не прилича на нищо, което не е срещал досега. Сигурно е нещо или някой от неговия свят.
Но и това не е много сигурно. Спомня си каква беше реакцията му към Върн Тътъл, серийния убиец, колекциониращ зъби, когато го наблюдаваха от спалнята в уиндчейзъра, а той си говореше с огледалото в банята. Тогава беше помахал с опашка. Щом човек като Тътъл не караше козината му да настръхва, колко ли по-зъл беше чудовищният индивид в онази каравана, в онзи гигант на колела? В края на краищата беше изръмжало.
Тъй като е уверен, че мистериозните им съседи по каравана не са враждебно настроени извънземни и поради тази причина не е необходимо да предприема никакви действия срещу тях, отвличащи вниманието или други, най-разумно в случая ще е да постъпи, като си остане на безопасно място във флийтууда. Трудно му е обаче да бъде напълно разумен и да мисли трезво, щом в главата му нахлуват спомени за сияещото момиче.
Не може да го прогони от съзнанието си.
Когато затваря очи, той го вижда застанало зад седалката на шофьора, облегнало се на нея и гледащо през стъклото. Веднага забеляза дълбоката самота и отчаянието му, защото добре познава подобни емоции. Чувства, които се пораждат у него всеки път, когато си спомни какво се е случило в планините на Колорадо още преди да стане Къртис Хамънд.
Най-накрая си дава сметка, че не би бил син на майка си, ако обърне гръб на това очевидно наранено момиче. Разумното действие невинаги съвпада с действието, което сърцето му диктува.
В края на краищата той е тук, за да промени света. И както винаги тази задача започва със спасяването на една душа, после на следващата, на по-следващата, търпели, целеустремено и себеотдайно.
Отива в кухнята и прекъсва заниманието на Кас и Поли. Обяснява им какво възнамерява да прави, но те се противят на плана му. Настояват той да остане във флийтууда до сутринта, когато ще тръгнат за Сиатъл. Там многобройното население ще му осигури необходимото прикритие, докато стане напълно Къртис Хамънд и започне да излъчва обикновен енергиен сигнал, неразличим от тези на останалите хора.
Тяхната упоритост го обърква. Но после им напомня, че те са неговата кралска гвардия и че не може да позволи гвардейците да диктуват на наследника на трона как да постъпва.
— Така е с принцеса Лея, така е и с мен.
Може би те разбират, че използва техните камъни по тяхната глава, така да се каже. Та нали той сам бе отрекъл да е извънземна кралска особа. Все пак стратегията му ги смущава и озадачава. Те продължават да изпитват известно благоговеене пред неземния му произход и толкова са поласкани и развълнувани да участват в неговата мисия, че не могат дълго да се съпротивляват. Макар и понякога да го третират като десетгодишно момче, не могат да се отнасят едновременно и по двата начина с него. Те разбират това и отново си предават със сините лазерни лъчи тонове информация само чрез едно споглеждане. Въздъхват и се приготвят да му бъдат въоръжен ескорт.