Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
„Е, как може тази жена да бъде журналистка? В нея няма нищо убедително, никакво самочувствие!“ Нервна, притеснена, но по някакъв чаровен начин мека, изпълнителна... да, подчинена. Поклатих глава, озадачен от посоката на мислите си. Казах някакви любезности и я поканих да седне. И тогава забелязах как дискретно се възхищава на картините в офиса. И преди да се спра, вече обяснявах.
- Местен художник. Тротън
- Прекрасни са. Извисяване на обикновеното до необикновено - каза замечтано, изгубена в изяществото на картините ми. Имаше деликатен профил, чипо носле, пълни устни, а думите й изразяваха точно моето отношение към тези картини. Извисяване на обикновеното до необикновено. Наблюдателно око. Тази госпожица Стийл можеше да се окаже и умна.
Съгласих се с нея и видях как руменината заля лицето й. Седнах срещу нея и се опитах да си събера мислите.
Тя извади от огромната си чанта някакъв измачкан лист и касетофон. „Господи! Тези не излязоха ли от употреба? С касетките? И колко е непохватна!“ Два пъти блъсна това проклето нещо върху маса „Баухаус“. Моята маса! Очевидно й беше за първи път, но нещо не ми се връзваше. И ми стана още по-смешно. Обикновено такива неща ме докарват до лудост, но сега едва прикрих усмивката си и за малко да хукна да й помагам с проклетия касетофон.
Докато тя продължаваше да чупи пръсти и да се мъчи с касетофона, се замислих колко хубаво би било да усъвършенствам двигателния й апарат с една нагайка. Когато се ползва с вещина, може да накара и куците да проходят. Мисълта за тази... възможност ме накара да се почувствам неудобно и се размърдах в стола си. Тя ме погледна и захапа долната си устна. „Еба си, къде съм гледал досега? Как не забелязах тази уста!“
- Съ-съжалявам. Не съм свикнала с тези неща.
„Това е повече от очевидно, съкровище“. И въпреки иронията в мислите ми касетофонът й изобщо не ме интересуваше, защото точно в този момент не можех да откъсна очи от устата й.
- Не се тревожете. Имаме цялото време на света, госпожице Стийл - казах, понеже ми беше нужно малко време, за да се съвзема. „Грей... спри веднага!“
- Имате ли нещо против да запиша отговорите ви? - попита с очакване, обърнала откритото си лице към мен.
Сега вече беше наистина смешно.
- Питате ме сега, след толкова усилия да си нагласите касетофона?
Тя замига с големите си сини очи, изглеждаше съсипана. Стана ми съвестно. „Спри да се държиш като лайно, Грей!“
- Не, нямам нищо против - казах и никак не ми се искаше аз да съм причината за това изражение.
- Кейт, тоест госпожица Кавана, обясни ли ви каква е целта на това интервю?
- Да. Това интервю ще влезе в броя на вестника, посветен на завършващите тази година, понеже аз ще връчвам дипломите на церемонията.
„Защо се навих и на тая глупост?“ Но Сам от Връзки с обществеността ми каза, че било голяма чест, а Научният отдел в университета имал нужда от реклама, пък и да се поразшуми около дарението ми, за да се привлекат още инвестиции.
Госпожица Стийл, с очи колкото лицето й или лице колкото очите й, не знам как по-точно да кажа, че бяха много големи, мигна неразбиращо и... О! По дяволите! Тя ме разочарова! Не се ли беше подготвила за това интервю, нищичко ли не беше проверила? Поне това трябваше да знае. Кръвта ми се охлади. Беше... да, крайно неприятно. Не очаквах такова нещо. „Не очаквам такова нещо от никого, на когото отделям от времето си“.
- Добре. Имам няколко въпроса към вас, господин Грей. - И бутна кичур коса зад ухото си. Раздразнението ми мина.
- Така си и мислех - казах сухо. „Я да я поизпотим малко“. И тя, естествено, се сгърчи като по команда. После се посъвзе, изправи слабчките си рамене, наведе се, натисна бутона за запис и се намръщи, като погледна смачкания си лист.
- Вие сте толкова млад, а зад гърба си имате огромна империя. На какво дължите успеха си?
„Майко мила! Определено това момиче можеше да измисли по-нормален въпрос. Еба ти тъпия шибан въпрос. Нито грам оригиналност. Много съм разочарован“. Изплюх стандартния отговор за изключителните хора, за екипа, за хората, на които се доверявам. А всъщност аз не се доверявам на никого и не вярвам на никого. Как им плащам добре и всички тези глупости и безкрайни простотии... „Но, мила госпожице Стийл, простичкият факт в този случай е, че срещу вас седи един гений. Да, аз съм гений във всяко нещо, с което се захвана. Фасулска работа. Купувам разни зле управлявани компании, оправям ги, или ако са много зле, вземам активите им и ги препродавам изгодно. Нещата опират само до това, да можеш да прецениш коя става за оправяне и коя за продаване на парче и, разбира се, и до хората, които ангажираш с това. За да успееш в един бизнес, ти трябват хора, а аз мога да преценя характера на човека по-добре от всеки друг“.