Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Това прозвуча съвсем сърдечно, не беше гласът на логиката и фактите.
„Аз и сърце?“ Сърцето ми беше смазано до неузнаваемост по особено брутален начин преди доста време.
- Вероятно е така. Макар че много хора биха казали, че нямам сърце.
- Защо някой би казал такова нещо?
- Защото ме познават добре.
Усмихнах й се от немай-къде. Всъщност никой не ме познаваше добре. Освен Елена. Зачудих се какво ли би казала за малката госпожичка Стийл. Момичето беше доста... противоречиво
- срамежливо, притеснено, очевидно умно и яко възбуждащо. Е, окей, признавам, доста съблазнително парче.
Тя изрецитира следващия си въпрос:
- Мислите ли, че вашите приятели биха ви преценили като човек, който можеш лесно да опознаеш?
- Аз съм доста затворен човек, госпожице Стийл. Мога да направя дори невъзможното, за да запазя своето лично пространство. Не давам интервюта доста често.
„И за да правя това, което правя, и за да живея така, както съм избрал да живея, имам нужда от доста голяма конфиденциалност около личния ми живот“.
- Защо се съгласихте на това тогава?
- Защото съм спонсор на университета и понеже в крайна сметка не успях да откажа на госпожица Кавана. Тя изтормози хората ми във Връзки с обществеността, а аз уважавам такава упоритост. - „И се радвам, че се появи ти, а не тя“.
~ Инвестирате и в селскостопански технологии. Откъде този интерес в тази сфера?
- Не можем да се храним с пари, госпожице Стийл, а на този свят има прекалено много недохранени хора. - Погледнах я без грам емоция.
- Звучи доста филантропски. Да разбирам ли, че това е нещо като ваш сантиментален ангажимент? Да нахраните бедните?
Гледаше ме въпросително, като че бях пъзел, който непременно иска да подреди. Нямаше начин да й позволя да надникне в тъмната ми душа. „Това не е тема на разговор, не подлежи на обсъждане. Никога!“
- Този бизнес изисква голяма находчивост - казах и се опитах да изглеждам отегчен. Започнах да си представям как я чукам в устата, за да избегна мисли за глада. Да, тази уста трябва да се тренира. Ето ТОВА беше приятна мисъл! Представих си я на колене пред мен.
- Имате ли ваша собствена философия? Ако е така, каква е тя?
- Не мога да кажа, че е точно философия. По-скоро е нещо като ръководен принцип, думите са на Карнеги: „Ако един човек успее да усъвършенства изкуството да контролира и напълно владее съзнанието си, тогава той може да овладее и притежава всичко, което справедливо му се предлага“. Аз действам самостоятелно, по свои вътрешни мотиви. Обичам да контролирам както себе си, така и тези около мен.
- Един вид искате да притежавате нещата? - Погледна ме ококорено.
„Да, съкровище, като започна от теб“.
- Искам да заслужа правото да притежавам каквото пожелая. Но, да, в крайна сметка - да.
- Говорите като краен консуматор. - Гласът й кънтеше от недоволство и пак ме издразни. Чак побеснях. Говореше като някоя пикла от богато семейство, която е имала всичко като дете. Но когато се загледах в дрехите й - вероятно „Блу Нейви“ или „Уол-март“, разбрах, че се лъжа. Не изглеждаше да е израснала в лукс.
„Мога да се грижа за теб!“
„Мамка му, това откъде се взе?“ Макар че, като се замислих, време беше да намеря нова подчинена. Мина колко... май два месеца от Сузана. И ето вече седях и точех лиги по малката брюнетка. Опитах да се усмихна и дори да се съглася с нея, макар че не виждах нищо лошо в консумирането. Само то движи напред остатъците от американската икономика.
- Вие сте осиновен. До каква степен това се е отразило според вас на оформянето ви като личност и на успеха ви сега?
„Какво по дяволите има общо това с цената на петрола? Що за тъп въпрос? Ако бях останал с оня друсана курва, досега да съм умрял. Подхвърлих нещо, което не отговаряше на въпроса й, и се опитах да говоря безразлично. Но тя не млъкна! Взе да пита на колко години са ме осиновили! „Я й затвори устата, Грей!“
- Това е обществена тайна, госпожице Стийл - казах с леден глас. Тя трябваше да ги знае тези неща! Сега вече наистина изглеждаше смазана. „Добре!“
- Налагало ви се е да пожертвате семейните си задължения заради работата си
- Това не е въпрос - отсякох.
Тя пак се изчерви и захапа проклетата устна. Поне се извини.