Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Може би просто имате повечко късмет - каза тя тихо.
Късмет ли? „Как може да ме дразни така? Късмет? Няма никакъв късмет в тая шибана работа, госпожичке Стийл“. Тя ме гледаше смирено, но защо този въпрос? „Никой досега не ме е питал дали имам късмет. Работа, здрава работа, да намеря хората, да ги държа до себе си, да ги наблюдавам как работят, да ги контролирам, да им давам втори шанс, ако си заслужава, а ако не - вън. Без съжаление, без размисъл. Ето това правя, и го правя добре!“ Но все пак реших да се държа прилично и да демонстрирам ерудиция
- изрецитирах й думите на любимия си индустриалец.
- Говорите като човек, който е обсебен от мисълта да контролира всичко и всички - каза тя, и изглеждаше напълно сериозна.
„Я да чуя пак?“
Може би тези невинни очи все пак можеха да виждат през мен. „Контрол е второто ми име“.
- О, аз упражнявам контрол във всяко нещо, с което се заема, госпожице Стийл. - „И точно сега много ми се иска да го поуп-ражнявам и върху вас“.
Очите й се разшириха. Онова приятно изчервяване отново плъзна по лицето й и тя пак захапа устната си. Реших да говоря глупости, за да не мисля за устата й.
- Освен това власт и сила се постигат, когато си убеден, че имаш дарба да контролираш нещата
- Имате ли усещането, че притежавате изключителна власт?
- попита тя. Деликатната й вежда бе вдигната с възмущение и крайно неодобрение. Раздразнението ми нарастваше все повече. Нарочно ли се държеше така и ме предизвикваше? Какво в нея ме вбесяваше толкова много? Въпросът, отношението й или фактът, че я намирах за привлекателна?
- За мен работят над четирийсет хиляди души, госпожице Стийл. Това ми дава известна доза отговорност, или ако ви е по-удобно, може да го наречете власт. Например ако в един момент реша, че ми е писнало да се занимавам с бизнеса си, и взема, че го продам, най-малко двайсет хиляди души ще се чудят как да платят ипотеките си само след месец, и вероятно няма да успеят.
Тя отвори уста от учудване. „Ето така вече става. Сега вече може да го посмучете, госпожице Стийл“. И възвърнах равновесието си.
- Нямате ли борд на директорите, пред който да отговаряте?
- Аз съм собственик на тази компания. Не е нужно да отговарям пред никакъв борд - казах рязко. Та тя трябваше да ги знае тези неща! Погледнах я въпросително.
- Имате ли интереси извън работата си? -- смени бързо темата, щом видя реакцията ми. Разбра, че съм бесен, и незнайно защо това ме зарадва.
- Имам много и разнообразни интереси, госпожице Стийл. Наистина разнообразни.
Усмихнах се. Представях си я в различни пози в моята Стая с играчки - качена на кръста на стената, вързана с белезници за ръцете и краката на леглото, разперена като препарирана пеперуда, по корем върху пейката за наказание. „Еба си мамата! Откъде се взе това девойче? И на всичко отгоре пак се изчервява“. Това май беше защитен механизъм. „Успокой се, Грей!“
- Но след като работите толкова много, как разпускате?
- Как разпускам? - Точно от тази уста въпросът прозвуча странно. Освен това... откъде време да разпускам? Тя имаше ли изобщо представа за броя на компаниите, които притежавам и управлявам? Но тя ме гледаше с тези очи и за моя голяма изненада се оказах в положение да се замисля над въпроса й. Всъщност какво правех, за да разпускам? Плаване, летене, чукане... да пробвам границите на малки брюнетки като нея, да ги дисциплинирам. Размърдах се в стола, но отговорих, без да спомена двете си най-любими хобита.
- Инвестирате в производство. Защо?
Въпросът й ме върна в реалността.
- Обичам да градя. Обичам да съм наясно как стават нещата, какво предизвиква движението, как да надграждам и разграждам. И обичам кораби. Какво мога да кажа повече?
„И тези кораби пренасят храна по света. Вземат от онези, които имат, и носят на другите, които нямат. Какво му е лошото?“