Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Крайно време беше - каза Крисчън и се опита да я убие с поглед.
Тя не му обърна никакво внимание.
- Тихо, Крисчън. - Стиснах ръката му. Гласът ми беше слаб, отпаднал, всичко около мен се въртеше - машините, стените, облечените в зелено хора. Но преди това имах да свърша нещо важно... Какво беше... О, да, сетих се.
- Искам да го родя сама, както другите жени.
- Госпожо Грей, моля ви. Цезарово!
- Моля те. Ана - пригласяше умолително Крисчън.
- После ще мога ли да поспя?
- Да, бебчо, да - почти проплака той и ме целуна по челото.
- Искам да видя Малката точица.
- Ще я видиш.
- Добре тогава - прошепнах.
- Най-сетне - каза доктор Грийн. - Сестра, повикайте анесте-зиолога.
- Доктор Милър, готови за цезарово! Госпожо Грей, ще ви преместим в операционната.
- Операционната? - казахме в един глас и двамата.
Да. Веднага!
И вече се движехме. Летяхме по някакви коридори, лампите на тавана се сляха в една дълга бяла движеща се лента.
- Господин Грей, трябва да облечете престилка и панталони.
- Моля?
- Веднага, господин Грей!
Той стисна окуражително ръката ми и тръгна.
- Крисчън! - извиках в паника.
Минахме през някакви други врати, след секунди медицинската сестра покриваше гърдите ми и слагаше пред главата ми параван с перденца. Вратата се отваряше и затваряше и в един миг около мен имаше ужасно много хора. „Ужасен шум! Искам у дома!“
- Крисчън? - Опитах се да огледам лицата на хората. Търсех трескаво неговото.
- Идва след секунди, госпожо Грей.
След малко Крисчън стоеше до мен, облечен в сини дрехи. Стиснах ръката му и прошепнах:
- Страх ме е!
- Не, бебчо, не! Моята силна Ана не се страхува! - Той ме целуна по челото и от тона му разбрах, че нещо не е наред.
- Какво има?
- Моля?
- Какво има?
- Всичко е наред, бебчо. Само си малко изтощена. - Очите му горяха от... страх.
-Госпожо Грей, анестезиологът е тук. Ще ви направим епиду-рална упойка и след това ще продължим.
- Има контракция.
Коремът ме се сви като притиснат с метален колан. Мамка му! Това беше уморителното. Да поемеш цялата тази болка. Стисках ръката на Крисчън. Бях толкова изтощена. Упойката парализираше усещанията ми надолу, все по-надолу и по-надолу. Съсредоточих се върху лицето на Крисчън. Беше ужасно напрегнат, разтревожен. „Какво не е наред? Защо е такъв?“
- Усещате ли това, госпожо Грей? - Гласът на доктор Грийн се чуваше насечен, надробен, далечен зад перденцата.
-Кое?
- Значи не усещате.
- Не.
- Добре. Започваме, доктор Милър.
- Справяш се страхотно, Ана.
Крисчън беше много блед. По челото му беше избила пот. Страхуваше се. „Не се страхувай, Крисчън. Не се страхувай“.
- Обичам те! - прошепнах.
- О, Ана! - изплака той. - И аз те обичам! Толкова много!
Усетих странно придърпване. Нещо ново и различно. Крисчън погледна зад перденцата и застина някак удивен, като че ли гледаше чудо.
- Какво става?
- Обдишване. Добре.
И изведнъж... пронизителен ядосан плач.
- Имате син, госпожо Грей. Апгар тест, моля.
- Апгар тестът показва девет.
- Мога ли да го видя? - едва промълвих.
Крисчън изчезна за секунди и когато се появи, държеше в ръцете си нашия син. Беше увит в синя пеленка. Лицето му беше розово. Имаше следи от кръв и нещо бяло. Моето бебе, моята Точица...Теодор Реймънд Грей.
Погледнах Крисчън. Очите му плуваха в сълзи.
- Вашият син, госпожо Грей! - каза. Гласът му беше обтегнат от напрежение, пресипнал.
- Нашият син! - казах задъхано. - И е толкова красив!
- Да, красив е - каза той и целуна челцето му, на което се кипреше грамаден кичур черна коса.
На Теодор Реймънд Грей не му пукаше за суетнята наоколо. Плачът му беше стихнал, забравен, очите му бяха затворени и той вече спеше. Той беше най-красивото нещо, което бях виждала. Божествен! Заплаках.
- Благодаря ти, Ана! - прошепна Крисчън и очите му пак плувнаха в сълзи.
- Какво има? - Крисчън хвана брадичката ми и вдигна главата ми нагоре.
- Нищо, спомних си раждането на Тед.