Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Налагало ли ви се е да пренебрегвате семейните си задължения заради работата си?
„Какво да правя с някакво шибано семейство!“
- Имам семейство. Имам брат и сестра и любящи родители. Не възнамерявам да разширявам кръга на семейството си повече от това.
- Гей ли сте, господин Грей?
„Моля?“ Не можех да повярвам, че изрече подобно нещо! Никой в семейството ми не ме беше питал! Никой не си позволяваше! И слава богу! „Как смее!“ Положих огромно усилие на волята, за да се озаптя. Исках да я измъкна от мястото й, да я просна на коляното си, да я напердаша до припадък и после да я метна на бюрото и да я чукам с ръце, вързани на гърба. Това щеше да я осветли по въпроса. „Какво изнервящо женско същество!“ Поех дълбоко дъх, за да се успокоя. И отбелязах злорадо, че тя се почувства неловко от собствения си въпрос.
- Не, Анастейжа, не съм - казах безизразно. „Хубаво име. Анастейжа. Харесвам как се върти около езика ми“.
- Извинявам се. Просто... м-м... така е написано тук. - И нервно прибра косата си зад ухото.
„Не си ли знае въпросите? Може би не са нейни?“
Попитах я и тя пребледня. Мамка му, това момиче беше много привлекателно, но нямаше натрапчива хубост... Дори не бих казал, че е красива.
- А... не... Кейт... госпожица Кавана де... тя написа въпросите.
- Заедно ли работите във вестника?
- Не, съквартирантки сме.
Нищо чудно, че не беше в час. Потърках брадичка и обмислях възможността да я смажа окончателно, да вгорча живота й за дълго време напред.
- По свое желание ли дойдохте тук? - попитах и тя ме погледна покорно, очите й бяха големи и тревожни, заради реакцията ми, предположих. Определено ми харесваше начинът, по който й действах.
- Тя ме помоли да дойда. Болна е - каза меко.
- Това вече обяснява всичко.
На вратата се почука и влезе Андреа.
- Извинете, че ви прекъсвам, господин Грей, но следващата ви среща е след две минути.
- Не сме свършили, Андреа. Моля, отложете следващата ми среща.
Андреа се поколеба, гледаше ме с отворена уста. Погледнах я и знам, че точно разчете посланието в очите ми: „Изчезвай! Веднага! Зает съм с малката Стийл!“ Андреа се изчерви до пурпур но, но бързо се съвзе.
- Както разпоредите, господин Грей - каза и излезе.
Обърнах се пак към интересното забавно същество на дивана ми.
- Та докъде бяхме стигнали с вас, госпожице Стийл?
- Моля ви, не искам да отнемам от времето ви.
„О, не си познала, малката. Мой ред е! Я да видим какво криеш зад тези големи сини очи“.
- Искам да знам повече за вас. Мисля, че е справедливо, нали? - И когато се облегнах и притиснах устни с пръст, очите й се заковаха върху устата ми и тя мъчително преглътна. Изпитах силно задоволство от факта, че не остана безразлична към чара ми. Даже се забравяше.
- Няма кой знае какво за разказване. - И пак се изчерви. „Притеснявам я с присъствието си. Това е добре!“
- Какво мислите да правите след дипломирането?
- Не съм планирала нищо. Засега искам само да си взема последните изпити. - Сви рамене.
- Имаме много добра програма за стажанти. - „И какво за бога ме накара да кажа тая велика тъпня? Правило номер едно - никога, ама никога не чукай персонала! Спри се, Грей! И ти не я чукаш“.
Изглеждаше доста изненадана. Зъбите й потънаха в устната. Защо това ме възбуждаше толкова много?
- О, ще го имам предвид - каза, позамисли се и добави: - Цо не съм сигурна, че това място е за мен.
„Защо, по дяволите? Какво й е на компанията ми?“
- Защо мислите така? - попитах.
- Очевидно е. Не е ли?
- Не и за мен. - Не знаех как да й отговоря. Хвана ме натясно. После стеснително се пресегна да си вземе касетофона. „Мамка му, тръгва си!“ Прехвърлих наум програмата си за следобед. Нямах нищо, което да не може да почака.
- Искате ли да ви разведа и да ви покажа наоколо?
- Сигурна съм, че сте прекалено зает, господин Грей, а и имам доста път с колата.
- Ще карате обратно до Ванкувър? - Погледнах през прозореца. Пътят беше дълъг, а вече валеше. Не трябваше да кара в такова време, но не можех да й забраня. Не знам защо, но това ме подразни. - Карайте внимателно. - Гласът ми прозвуча по-суро-во, отколкото исках.
Тя започна да прибира касетофона, все така непохватна. Бързаше, бързаше да се махне от офиса ми. Но не разбирах защо. Не исках да си тръгва.