Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Все едно го попарих с вряла вода. Той сложи ръце на корема ми.
- Не, няма да минавам през това отново. Директно цезарово сечение.
- Крисчън, аз...
- Не, Ана. По дяволите, едва не умря минали път. НЕ!
- Не е така. Не бях тръгнала да умирам.
- Не! - Тонът му не търпеше никакви възражения. Но когато ме погледна, очите му омекнаха. - Харесва ми Фийби. Хубаво име. - И потърка нос в моя.
- Фийби Грей?... И на мен ми харесва. - Усмихнах му се.
- Добре. Сега да приготвя подаръка на Тед. - Подаде ми ръка и слязохме на долния етаж. Беше развълнуван като дете. Цял ден бе чакал този миг.
- Дали ще му хареса? - Погледна ме тревожно.
- Разбира се, че ще му хареса. За няколко минути. Крисчън, той е само на две!
Току-що беше приключил със сглобяването на дървеното влакче. Беше го купил за рождения ден на Теди. Освен това беше поръчал на Барни да направи двата от трите двигателя да се движат със слънчева енергия. Като хелкоптерчето, което му бях подарила. И сега Крисчън нямаше търпение да дочака слънцето да се покаже, за да ги пробва. Тайничко предположих, че цялата дандания е най-вече защото Крисчън иска да си играе с влакчето. Коловозите и всички останали неща заемаха почти целия каменен под на верандата. На следващия ден щяхме да правим семейно парти за рождения ден на Тед. Щяха да дойдат Рей и Хосе и цялата фамилия Грей с най-новия си член - бебето на Кейт и Елиът. Ава беше само на два месеца. Очаквах с нетърпение да се видя с Кейт и да поклюкарстваме, а и да видя как й понася майчинството.
Погледнах навън. Слънцето потъваше бавно зад хоризонта. Всичко беше точно така, както ми бе обещал Крисчън. И отново изпитах същата тръпка на блаженство и забрава, както първия път, когато застанах тук. Дъхът ти спира! Неземна красота!
Крисчън застана до мен и ме прегърна.
- Красива гледка.
- Да. - И когато се обърнах към него, той всъщност гледаше мен. Целуна ме и каза:
- Гледката е божествена. Любимата ми гледка.
- Това значи да си у дома!
- Това означавате вие за мен, госпожо Грей. Обичам те, Ана!
- Обичам те, Крисчън! И винаги ще те обичам!
Тоя пуловер как ме дращи и сърби! И мирише на ново. Всичко е ново. Имам си и нова мама. Тя е лекарка. Има слушалки и мога да си ги слагам в ушите и да си слушам сърцето. Тя е мила и се усмихва. Винаги се усмихва. Зъбите й са малки и бели.
- Искаш ли да ти помогна да украсим елхата, Крисчън?
В стаята с големите дивани има елха. Голяма. Виждал съм такива, ама в магазина. Не вътре, при диваните. В новата ми къща има много дивани. Не е само един. Не е като оня кафявия, дето все лепне.
- Виж.
Новата ми майка ми показва някаква кутия и там има топки. Много красиви искрящи топки.
- Това е украса за елхата.
У-кра-са. У-кра-са.
- А това - казва и вади някаква лента с малки цветчета по нея,
- това са лампички. Първо лампичките - казва и слага пръстите си в косата ми. Аз не мърдам и ме е страх. Обаче харесвам пръстите й в косата ми. Обичам новата си мама. Мирише на хубаво и чисто. И докосва само косата ми.
- Мамо!
Онзи пак вика. Лелиът! Той е много голям и само вика. Все вика. Аз не говоря. Няма ми ги думите. Но имам думи в главата.
- Тук сме, Елиът, във всекидневната.
Той влиза с гръм и трясък. Бил е на училище. Носи рисунка. За новата ми мама. Тя е мама и на Лелиът.
Тя кляка, прегръща го и поглежда рисунката. На нея има къща, и мама, и тати, и един Лелиът, и един Крисчън. Крисчън е много мъничък. Лелиът е голям. И усмивката му е голяма, а Крисчън гледа тъжно.
И тати е тук. Тръгва към мама. Стискам здраво одеялцето си. Той целува новата ми мама и тя не се страхува. Дори се усмихва. Тя също го целува. Стискам одеялцето.
- Здравей, Крисчън - казва тати. Гласът му е дълбок, хубав. И не вика. Той не вика като... Той чете книжки. Чете и на мен. Когато си лягам. Чете ми за едно коте с шапка и за зелени яйца и шунка. Никога не съм виждал зелени яйца. Тати се навежда и става мъничък.
- Какво прави днес?
Показвам му елхата.
- Купили сте елха? Коледна елха?
Казвам да с глава.
- Много е красива. С мама сте избрали хубава елха. Избирането на елха е много отговорна работа.
Той ме потупва по косата и аз замръзвам и стискам здраво одеялцето. Този тати не ме бие.