Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

Залитнах още крачка назад и ударих гърба си в стена. Противникът ми гръмко се засмя. Е, добре, може би все пак притежаваше чувство за хумор, но малко по-различно от моето.

— Сега ще умреш, демоне! — извика той и без повече шикалкавене заби меча си в гърдите ми.

С писък на устата се надигнах рязко. Бях мокра от пот, а сърцето ме болеше, сякаш действително е пронизано от острие. Какъв откачен сън! Но защо ли изобщо се учудвах?

Преживяното вчера — а и в дните преди това — не предразполагаше да се свиеш уютно под завивката и да се наслаждаваш на съня на праведните. По-скоро предизвикваше нежелани мисли, които се вихреха в съзнанието ми, подобно на диво избуяли месоядни растения. Гидиън само се е преструвал. Той не ме обичаше.

Вероятно не му се налага да прави нищо, за да падат сърцата на момичетата в краката му, чувах как казва граф Сен Жермен с нежния си дълбок глас, отново и отново. Както и: Няма нищо по-лесно за предвиждане от реакцията на влюбена жена.

Е, а как реагира една влюбена жена, когато разбере, че е била излъгана и манипулирана? Точно така: тя разговаря с часове по телефона с най-добрата си приятелка, след което, понеже не е в състояние да заспи, седи в тъмното и се пита защо, по дяволите, се е хванала на въдицата на този тип, като в същото време си изплаква очите от копнеж по него... — действително, лесно бе да се предвиди.

Светещите цифри на будилника до леглото ми показваха 3:10 часа, което означаваше, че явно съм задрямала и съм поспала повече от два часа. Някой — майка ми вероятно — бе влязъл и ме бе завил, защото единственото, което си спомнях, бе как седя върху леглото, обвила с ръце коленете си, заслушана в прекалено бързото туптене на сърцето ми.

Всъщност е странно, че едно разбито сърце изобщо може да тупти.

— Чувствам се така, сякаш то се състои от червени остри парченца, които ме прорязват отвътре и карат кръвта ми да изтича! — бях се опитала да обясня на Лесли състоянието на сърцето ми.

Е, добре, това звучеше не по-малко патетично от думите на хриптящия тип от съня ми, но понякога истината е някак си... кичозна.

Лесли бе отвърнала съчувствено:

— Много добре знам как се чувстваш. Когато Макс скъса с мен, в началото също си мислех, че ще умра от мъка. И то от тотален отказ на органите ми да функционират. Защото във всички онези поговорки има нещо вярно: любовта минава през стомаха, разбива сърцето, спира дъха... Но първо, всичко това отминава, второ, работата не е толкова безнадеждна, колкото ти изглежда, и трето, сърцето ти не е от стъкло.

— От камък, не от стъкло — коригирах я, хлипайки. — Сърцето ми е скъпоценен камък, който Гидиън разби на хиляди парчета, точно както във видението на пралеля Мади.

— Звучи някак си готино, но... не! В действителност сърцата са направени от съвсем друг материал. Спокойно можеш да ми вярваш. — Лесли се прокашля и интонацията й стана някак тържествена, сякаш се канеше да ми разкрие най-голямата тайна в световната история. — Става дума за един много по-издръжлив, неразрушим и новосформиращ се материал, произведен по тайна рецепта. — Тя отново се изкашля, за да увеличи напрежението, а аз неволно затаих дъх. — Като марципан! — обяви накрая приятелката ми.