Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Пареше ужасно и с голямо усилие Пол успя да се въздържи да не направи гримаса. Надяваше се само да не останат петна върху хубавия шезлонг на лейди Тилни.
— Вие нямате вина за това. — Пол усети, че Люси се постара да прозвучи любезно, дори се опита да се усмихне. Една доста крива усмивка, но в крайна сметка от значение беше доброто й намерение. — Сигурна съм, че давате най-доброто от себе си — рече тя.
— Доктор Харисън е най-добрият — увери я лейди Тилни.
— И единственият... — измърмори Пол, който изведнъж се почувства ужасно изморен.
В сладникавото питие, което му бе дал лекарят, определено е имало приспивателно.
— И преди всичко, най-дискретният — допълни доктор Харисън. Ръката на Пол се сдоби със снежнобяла превръзка. — А и честно казано, не мога да си представя, че след осемдесет години прободните и порезните рани ще се третират по друг начин, различен от този, който приложих аз.
Люси си пое дълбоко въздух и Пол вече подозираше какво ще последва. От кока й се бе освободила една къдрица и с войнствено изражение на лицето, тя я приглади зад ухото си.
— Е, в общи линии може би не, но когато бактериите... това са едноклетъчни организми, които...
— Престани вече, Люси! — прекъсна я Пол. — Доктор Харисън знае много добре какво са бактерии! — Раната продължаваше ужасно да гори, като в същото време той се чувстваше толкова изтощен, че с най-голямо удоволствие би затворил очи, за да подремне малко. Но това само още повече щеше да разстрои Люси. Въпреки че сините й очи блестяха гневно, в тях се криеше притеснение и — дори още по-лошо — страх, бе убеден в това. Заради нея не трябваше да показва нито лошото си здравословно състояние, нито пък собственото си отчаяние. Затова просто продължи да говори: — Все пак не се намираме в Средновековието, а в двайсети век, столетието на революционните открития. Първото ЕКГ отдавна е факт, а от няколко години е известен и причинителят на сифилис и е открито лечение на болестта.
— Явно някой добре е внимавал в час по мистерии. — Сега Люси изглеждаше така, сякаш всеки миг ще избухне. — Колко хубаво!
— А миналата година Мария Кюри е спечелила Нобеловата награда за химия — допълни доктор Харисън.
— И какво точно е открила? Атомната бомба ли?
— Понякога си плашещо невежа. Мария Кюри е открила радио...
— О, затвори си устата! — Люси бе скръстила ръце пред гърдите си, взирайки се ядосано в Пол, и изобщо не забелязваше укорителния поглед на лейди Тилни. — Можеш да се разкараш с твоите лекции! Сега! Можеше! Да! Си! Мъртъв! Би ли ми казал как щях да се справя с цялата тази катастрофа без теб? — На това място гласът й пресекна. — Или как щях да продължа да живея без теб?
— Съжалявам, принцесо!
Тя нямаше и най-бегла представа колко много съжаляваше.
— Ха! — изсумтя Люси. — Изобщо недей да ми минаваш с този дълбоко разкаян поглед като на кученце.
— Излишно е да се тормозиш относно това, какво е можело да стане, детето ми — каза лейди Тилни, клатейки глава, докато помагаше на доктор Харисън да прибере инструментите в чантата си. — Нали всичко е минало добре?! В нещастието си Пол извади късмет.
— Само защото всичко е можело да свърши още по-зле, не означава, че е минало добре! — извика Люси. — Нищо не е минало добре, абсолютно нищо! — Очите й се напълниха със сълзи и при тази гледка на Пол направо му се скъса сърцето. — Вече от три месеца сме тук и не сме постигнали нищо от това, което бяхме планирали. Дори напротив: направихме така, че всичко да стане още по-лошо! И когато най-сетне се сдобихме с проклетите документи, Пол ги дава просто ей така!
— Може би наистина действах малко прибързано — той отпусна глава върху възглавниците, — но в онзи момент имах чувството, че постъпвам правилно. — И то, защото тогава се чувстваше дяволски близко до смъртта. Не оставаше още много и шпагата на лорд Аластър щеше да го довърши. Но в никакъв случай нямаше да каже това на Люси. — Ако Гидиън е на наша страна, ще разполагаме с още една възможност. След като прочете документите, ще разбере каква е целта ни. — Да се надяваме.
— Но самите ние не знаем какво пише в тези документи! Може да е кодирано или... ох, та ти дори не знаеш какво точно си дал на Гидиън. Лорд Аластър може да ти е пробутал какво ли не: стари сметки, любовни писма, празни листове...
Тази мисъл отдавна бе хрумнала и на Пол, но случилото се не можеше да се върне назад.
— Понякога човек трябва да има малко повече доверие в съдбата — промълви той и му се прииска сам да можеше да повярва на думите си. Но още повече от мисълта, че е възможно да е дал на Гидиън ненужни документи, го измъчваше представата, че момчето може да е отишло с тях право при граф Сен Жермен. Това щеше да означава, че той се е разделил с единствения им коз. Но Гидиън бе казал, че обича Гуендолин, и начинът, по който го беше сторил, бе някак си... убедителен. „Той ми обеща“, искаше да каже Пол, но от устата му излезе само недоловимо шептене.