Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
А и без това щеше да е лъжа. Изобщо не бе успял да чуе отговора на младежа.
— Идеята да се съюзим с Флорентинския алианс беше глупава — чу той да мърмори Люси. Очите му се бяха затворили. Каквото и да му беше дал доктор Харисън, то действаше страшно бързо. — Да, знам, знам — продължи да говори Люси. — Това беше моята глупава идея. Трябваше да вземем нещата в свои ръце.
— Но вие не сте убийци, детето ми — каза лейди Тилни.
— Има ли изобщо някаква разлика от морална гледна точка, дали сам ще убиеш някого, или просто ще го възложиш на друг?
Люси въздъхна тежко, а лейди Тилни енергично възрази:
— Момиче, недей да говориш такива неща! Вие не сте поръчвали ничие убийство, просто сте предали малко информация!
По-младата жена изведнъж заговори с неутешимо отчаяние:
— Пол, наистина сгрешихме за всичко, което можеше да бъде сгрешено. За три месеца пропиляхме толкова много от времето си и от парите на лейди Маргрет, а на всичкото отгоре замесихме и прекалено много хора в тази история.
— Това са парите на лорд Тилни — поправи я лейди Тилни. — Би се изумила, ако знаеше за какви всевъзможни неща пилее парите си. Залаганията на коне и танцьорките са най-безобидните измежду тях. Изобщо не забелязва, че отклонявам малко средства за нашата кауза. Ала ако все пак е усетил, той е достатъчно джентълмен, за да не го прави на въпрос.
— А аз щях много да съжалявам, ако не ме бяхте замесили в тази история — обяви доктор Харисън и се подсмихна. — Тъкмо бях започнал да намирам живота си за леко скучен. Все пак не всеки ден човек си има работа с пътуващи във времето, които идват от бъдещето и знаят всичко по-добре. А и между нас казано: диктаторският стил на господата Де Вилърс и онези от „Пинкертон-Смайт“ направо принуждава човек тайно да се разбунтува.
— Определено — съгласи се лейди Тилни. — Този самонадеян Джонатан заплаши жена си да я заключи вкъщи, ако продължава да симпатизира на суфражетките. — Тя изимитира мъжки сърдит глас. — И какво следва? Да се даде право и на кучетата да гласуват?
— Е, нали затова го заплашихте с плесница — вметна доктор Харисън. — Най-сетне едно чаено парти, на което не умрях от скука.
— Но изобщо не беше така. Аз просто казах, че не мога да гарантирам какво ще направи дясната ми ръка, ако той продължи да се изказва така неподготвено.
— Ако продължи да дрънка такива глупости, бяха дословните ви думи — коригира я докторът. — Знам го със сигурност, защото изключително ме впечатли.
Лейди Тилни се засмя и му подаде ръката си.
— Ще ви придружа до вратата, доктор Харисън.
Пол се опита да отвори очи и да се надигне, за да благодари на лекаря. Не успя да стори нито едното, нито другото.
— Блгдр... — изфъфли с последни сили.
— Какво, по дяволите, имаше в онова нещо, което му дадохте да изпие? — извика Люси след доктор Харисън.
Той се обърна на вратата.
— Само няколко капки морфинова тинктура. Напълно безобидно!
Пол не успя повече да чуе възмутения вик на Люси.
Парола на деня:
Potius sero, quat numquam*
(Ливий)
* „По-добре късно, отколкото никога“ (лат.) — из труда „От основаването на града“ на римския историк Тит Ливий. — Бел. ред.
Тъй като според информация от тайните ни служби Лондон отново се очаква да бъде нападнат по въздуха от немските самолети, взехме решение незабавно да действаме според правилата за безопасност от първо ниво. За неопределено време хронографът ще бъде преместен в кабинета с архивите, а лейди Тилни, брат ми Джонатан и аз ще елапсираме заедно, за да ограничим ежедневно необходимото за това време до три часа. Пътуването в XIX век в това помещение не би трябвало да създава проблеми, защото там рядко е оставал някой през нощта, а и в хрониките не се споменава за посещение от бъдещето, от което може да се заключи, че нашето присъствие никога не е било забелязано.
Както можеше и да се очаква, срещнахме съпротива от страна на лейди Тилни, която не желаеше да се отклонява от обичайните си привички и според собствените й думи, не намирала никаква логика в аргументите ни. Но в крайна сметка трябваше да се подчини на решението на Великия пазител. Все пак военното положение изисква извънредни мерки.