Есенната република [bg]

— Ако Кларемон все още крие истинската си мощ, може да се окаже невъзможен за откриване. Аз… — Тамас отвори третото си око и плъзна поглед от единия до другия край на двореца. Разположено в противоположната част на палата спрямо тронната зала, крилото на Привилегированите, където бе избил кралската кабала, блестеше като слънце Отвъд. Излъчваше такава мощ, че сякаш щеше да изгори лицето му, и той разбра, че това можеше да е единствено Бруд. — Както и да е. Той не се крие.

А това не можеше да е на добре.

Тамас търси, докато не забеляза няколко от войниците си, приклекнали зад един от огромните мраморни фонтани в градината.

— Таниел, помниш ли отвора в градината зад тронната зала? Показах ти го, когато беше малък.

— Смътно.

— Намира се зад статуя на Мануч Първи — възрастен мъж с големи уши. Влез оттам. Ще излезеш през проход точно зад кралския престол.

— Добре.

— Захващай се, войнико.

Таниел кимна и пристъпи встрани, сетне се спря и погледна назад. Тамас срещна погледа му.

— Татко? — повика Таниел.

— Да, сине?

— Пази се.

— Ти също.

Таниел потегли, като подтичваше в приклекнало положение от храст на храст, за да прикрие приближаването си. Тамас се запъти в противоположна посока, към групата войници, които бе забелязал по-рано. Излезе им в гръб и се хвърли зад фонтана при тях.

— Докладвай!

Един от войниците — жена на около четиридесет с лентите на майор върху униформата си, отдаде чест.

— Сър! Срещнахме сериозен отпор, сър. Имат стрелци по всички прозорци и поне трима Привилегировани в сградата. Имаха около хиляда души в градината, но успяхме да надделеем благодарение на превъзхождащата си численост.

Тамас очакваше, че Кларемон ще разполага с резервен план, в случай че загубеше изборите. След сведенията на Адамат, че корабите не бяха натоварени догоре, фелдмаршалът беше заповядал да ги последват нагоре по реката до мястото, където бяха разтоварили и останалата част от войските си. Тези войски се бяха върнали по заобиколен път, за да заемат позиции в двореца.

Но Тамас нямаше да допусне същата грешка, както при нападението на имението на Шарлемунд. Сега разполагаше с над двадесет хиляди войници, затягащи обръча около палата.

Дали това щеше да се окаже от значение пред божествената заплаха…

— Загуби? — попита той.

— Нямам представа, сър, но трябва да са поне хиляда и петстотин. Онези Привилегировани се развихриха в мига, в който превзехме градините.

— Къде са?

— В северната част на околността, където битката е най-ожесточена.

Тамас изви врат, за да погледне зад прикритието си на север. В тази част на двореца се намираше и тронната зала. Таниел вървеше право към вихрещата се битка.