Колието на кралицата

64.

Наблюдателният пункт

Олива си легна, след като камериерката, изпратена й от Калиостро, си тръгна. Тя спа малко, всевъзможни мисли, предизвикани от разговора й с графа, й причиняваха само будни сънища, дремливи безпокойства. Човек престава да бъде щастлив, когато е прекалено богат, или прекалено щастлив, след като е бил прекалено беден или прекалено развълнуван. Олива съжаляваше Бозир, възхищаваше се от графа, когото не разбираше, не вярваше вече да е свенлив, не смяташе да е безчувствен.

С пукването на зората ужасите, на които не липсваше обаяние, изчезнаха… Ние, които не се страхуваме да събудим подозрения у господин Бозир, можем смело да кажем, че Никол не без известна кокетлива досада очакваше часа на пълна безопасност. Неизразим нюанс за всяка художническа четка, която не се е подписвала Вато83, за всяко перо, което не се е подписвало Мариво84 или Кребийон-син85.

Никол стана късно, много късно, след два-три часа сладък сън, склопил очите й, когато, люляна между шума на улицата и мекото вцепенение на покоя, се почувства достатъчно силна, за да се раздвижи, твърде силна, за да продължава да се излежава и да бездейства. Тогава обиколи тичешком всички кътчета на новия апартамент, в който този необясним дух, толкова несведущ, дори не бе могъл да намери вратичка, за да дойде да се върти, пляскайки с криле около леглото, и все пак по това време благодарение на граф Дьо Габалис духовете не бяха загубили нищо от невинната си слава.

Олива откри богатствата на своето жилище в простотата на неочакваното. Това женско убежище поначало бе жилище, обзаведено за мъж. Тук се намираше всичко, което може да те накара да обикнеш живота, тук имаше особено много светлина и много въздух, които можеха да превърнат тъмницата в градини, ако някога въздухът и светлината проникнеха в затвор.

Радостта, с която Олива изтича на терасата и легна на плочите, сред цветята и мъховете, подобна на смок, изнизал се от гнездото си, сигурно щяхме да наречем детска, тоест пълна, ако не се налагаше да описваме удивленията й всеки път, когато някакво движение й разкриваше нова гледка.

Най-напред легнала, както казахме преди малко, за да не я виждат отвън, тя загледа между пръчките на балкона върховете на дърветата, булевардите, къщите на квартала Попенкур и комините, мъглив океан, чиито неравни вълни се наслояваха една над друга от дясната й страна. Обляна от слънце, наострила уши към тропота на движещите се каляски, наистина нарядко, но все пак движещи се по булеварда, два часа тя стоя така, много щастлива. Дори закуси с шоколад, поднесен й от камериерка, и прочете един вестник, преди да й дойде наум да погледне към улицата.

Това беше опасно удоволствие. Агентите на господин Дьо Кросън, тези хора-кучета, които ходят на лов, душейки, можеха да я съзрат. Какво ужасно събуждане след толкова сладък сън! Но това хоризонтално положение не можеше да продължава вечно, колкото и приятно да беше. Никол се повдигна на лакът.