Колието на кралицата

Скоро й се предостави случай. Съседите започнаха да отварят вратите, да се посвещават на следобедната си почивка, да се обличат за разходка по площад „Роаял“ или по Зеления път. Олива ги преброи. Бяха шестима добре подбрани в своята нееднаквост, както подобава на хора, които са избрали да живеят на улица „Сен Клод“. Олива прекара час от деня да наблюдава движенията им, да изучава навиците им. Тя огледа добре всички с изключение на неспокойната сянка, която, без да показва лицето си, се бе свила в креслото до прозореца, потънала в неподвижно мечтаене. Беше жена. Предоставила бе главата си на своята фризьорка, след което причесана, напудрена, побеляла от гиздила и дантели, се бе настанила отново в креслото си, облегнала се на разположени една над друга възглавници, достатъчно корави, за да може вратът й да поддържа равновесието на цялото тяло и да позволи монументът от коса да остане незасегнат, без да я е грижа за земетресенията, които можеха да разклатят основата.

Тази неподвижна жена приличаше на ония седящи индийски богове, съсредоточили поглед и мисъл, с очи, въртящи се само в орбитите си. Според нуждите на тялото или прищевките на душата, стражи и пъргави слуги, боговете сами изпълняваха службата на идол.

Олива забеляза колко красива е дамата, колко й отива тази прическа. Колко нежен и одухотворен беше кракът й, сложен на ръба на прозореца и уравновесен в чехълче от розов атлаз. Възхити я закръглеността на ръцете и на гърдите, които опъваха корсета и пеньоара. Но най-много я порази дълбочината на мисълта, непрекъснато насочена към някаква невидима и неопределена цел, толкова властна мисъл, че обричаше цялото тяло на неподвижност, унищожаваше го с волята си.

Жената, която ние познахме и която Олива не можеше да познае, не подозираше, че може да я виждат. Нито един прозорец срещу нейните прозорци не се бе отворил. Домът на господин Дьо Калиостро — въпреки цветята, които Никол бе открила, птиците, които бе видяла да летят — никога не й бе разкривал своите тайни и освен бояджиите, които го бяха подновили, нито един жив човек не се бе показвал на прозореца.

Достатъчна ще бъде една дума, за да се обясни това явление, противоречащо на твърдението, че Калиостро живее в малката сграда. Вечерта графът бе наредил да приготвят това жилище за Олива така, както би го подредил за себе си. Той беше, така да се каже, излъгал себе си, толкова добре бяха изпълнени нарежданията му.

Дамата с красивата прическа оставаше потънала в мислите си. Сходство в красотата, сходство в самотата, във възрастта, в скуката, колко нишки, за да свържат една към друга две души, които може би се търсеха благодарение на тайнствените, неустоими и неразбираеми комбинации на Съдбата. Щом видя замислената самотница, Олива не можа да откъсне очите си от нея. Имаше някаква нравствена чистота в това влечение на жена към жена. Тази чувствителност се среща по-често, отколкото се мисли обикновено, между нещастни същества, чието тяло е станало главен двигател в жизнената дейност. Клети прокуденици от духовния рай, те жалеят за загубените градини и усмихнатите ангели, които се крият в тайнствените сенки.