Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Имаше нормални електрически уреди. Стари бели шкафове, пожълтели и напукани от времето, печка с котлони. Бръмчащ хладилник, който сигурно беше на сто години. Тостер, микровълнова фурна. Но с тези уреди обикновеното свършваше.
На всяка повърхност, от плотовете до рафтовете на шкафовете, бяха подредени празни бутилки от бира и газирана вода като във винарна. Няколко от вратите на шкафовете заеха отворени. Кухненската маса също беше заета от пирамида от бутилки. Прозорецът над мивката гледаше към задната веранда на къщата, на която обаче имаше още хиляди бутилки.
Жабата очевидно приготвяше яденето си върху един шкаф в средата на кухнята. Състоянието на тази работна площ беше неописуемо.
Домакинът му отвори една врата, зад която се показаха стълби, прекалено тесни, за да се поставят и там индианци. Тук с лепило към стените и тавана бяха залепени стотици бирени бутилки — повечето зелени. Помещението изглеждаше като триизмерен фототапет.
Макар че остатъкът от малц отдавна се беше изпарил от бутилките, стълбището все още миришеше на застояла бира.
— Елате, господин Банкс! Малко остана. Сега ще видите защо е малко да се даде милион!
Престън последва Жабата и двамата се качиха по стълбите. Коридорът на горния етаж също беше стеснен от боклуци.
Преминаха през няколко стаи, чиито врати също бяха махнати. Вторият етаж сякаш беше пълно копие на първия — същите хартиени лабиринти.
Спалнята на Жабата обаче все пак имаше врата. За голяма утеха на Престън помещението не беше превърнато в низ от тунели като останалите. Две нощни шкафчета с лампи върху тях бяха подредени от двете страни на голямо неоправено легло. Гардероб и два шкафа предоставяха достатъчно място на Жабата да съхранява работните си комбинезони.
Но и тук заплахата от нормалност бързо се изпари пред колекцията от сламени шапки, които бяха окачени на пирони по стените. Сламени шапки за мъже, жени и деца. Сламени шапки във всякакви известни стилове и разновидности, от фермерски до дамски, подходящи за ходене на църква в горещ неделен летен ден. Сламени шапки в естествени и пастелни тонове, в различно състояние, натрупани на купчини.
В стаята имаше и друга колекция: десетки обикновени и шикозни бастуни. От прости тръстикови с гумени върхове до елегантни бастунчета с красиво изрязани и оформени дръжки. Дъбови, махагонови, черешови и стоманени модели, някои от които с обикновени дръжки, други с инкрустирани дървени или медни глави. Лакирани черни бастуни със сребърни върхове, перфектният аксесоар за Фред Астер, висят до бели бастуни за слепи.
Бастуните бяха подредени на групи в няколко стойки за чадъри. Те обаче стърчаха и отстрани на шкафовете. Вместо пердета от корнизите висяха плътни като завеси редици от бастуни.
На единия прозорец жабата беше откачил десетина бастуна, за да открие гледка навън. Беше забърсал и стъклото с ръка.
Той заведе Престън до този прозорец и му посочи на североизток, отвъд буренясалото поле, към двулентовия път.
— Виждате ли ей там, след пътя, господин Банкс? А сега погледнете на седемдесет метра източно от входа за фермата? Ще видите една кола, паркирана сред дърветата.
Престън беше едновременно объркан и разочарован. Надяваше се доказателството на Жабата да е някакъв извънземен предмет, останал от близката му среща с непознатите същества. Дори и доказателството да беше фалшиво, поне щеше хубаво да се посмее.
— Това е конспиративната й раздрънкана таратайка, с която тя се маскира, когато за пръв път дойде тук. Да не разбера, че е от големите клечки от филмовия бизнес.
— Тя? — намръщи се Престън.
— Госпожица Джанет Хичкок, както ви казах, дойде чак до тук от „Парамаунт Пикчърс“, Калифорния. Наблюдава фермата ми, за да разбере кой й е конкуренция!
На перваза на прозореца лежеше мощен бинокъл. Жабата го подаде на Престън.
Бинокълът беше мазен на пипане. Той едва не го хвърли от погнуса.
— Доказателство, сър, че не си измислям нищо за „Парамаунт Пикчърс“, доказателство, че съм напълно откровен с вас. Като бизнесмен с бизнесмен, отнасям се с уважение. Само едно светло петънце сред боровете, но ще го забележите.
Любопитен, Престън вдигна бинокъла и го фокусира върху колата сред дърветата. Макар че автомобилът беше бял, той умело беше замаскиран от гъстите клони и сенки. Трудно можеше да се различи ясно.
— По-рано днес тя наблюдаваше пресечката между пътя и алеята към къщата ми. Надяваше се да види кой сте и откъде идвате — каза Жабата.
В момента при колата нямаше никаква жена.
Сигурно беше влязла вътре. Интериорът беше тъмен. Не можеше да види дали имаше човек зад волана или не.