Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Изведнъж тъмнината изсветля в мръсно сиво и стената от мъгла остана зад тях. Стана толкова бързо, че се изумиха Преди минута бяха обгърнати от тъмнина и едва се виждаха един друг, в следващата минута стояха потресени и безмълвни под оловно синьото небе на Северната земя.
Огледаха местността, в която се бяха озовали. Това беше най-зловещата земя, която Ший беше виждал през живота си — по-злокобна дори и от мрачните низини на Крийт и от неприветливите Черни дъбове в отдалечените части на Южната земя. Теренът беше гол и пуст, със сивкаво-кафеникава почва, без никаква слънчева светлина и растителност. Тук дори и най-непридирчивият храсталак не би издържал — едно негласно предупреждение, че това наистина е кралството на Господаря на мрака. Земята се простираше далеч на север в ниски, неравни възвишения от суха пръст, върху която нямаше дори и стрък трева. Огромни скали се извисяваха право нагоре в мрачния сив пейзаж и на места низините бяха изровени от сухи дерета — следи от пресъхнали много, много отдавна реки. Не се чуваше никакъв звук на живот — нито дори плахото бръмчене на насекоми — който да наруши потискащата тишина. В тази навремето жива земя не беше останало нищо, освен смъртта. Далеч на север, врязвайки се остро в празното небе, се издигаше ниска верига от злокобни наглед върхове. Без някой да му беше казвал, Ший беше сигурен, че това е домът на Брона, Господаря на магиите.
— Е, какво предлагате да правим сега? — попита Панамон Крийл. — Изгубихме напълно следата Дори не знаем дали приятелчето ни се е измъкнало живо от мъглата. Всъщност, изобщо не виждам как би могъл да го стори.
— Трябва да продължим да го търсим — отговори Ший с равен глас.
— Докато тези летящи същества продължават да ни издирват? — припомни другият бързо. — Залозите стават малко повече, отколкото се бях спазарил, Ший. И трябва да ти кажа, че интересът ми към това преследване започва бързо да спада, още повече, че не знам за какво се боря. Едва не умряхме там, а аз дори не можах да видя с какво точно се бием!
Ший поклати разбиращо глава. Сега той владееше положението. За пръв път Панамон Крийл беше притеснен за живота си, без дори да се интересува, че ако отстъпи, гордостта му щеше да бъде жестоко наранена. Сега зависеше само от Ший дали ще продължат. Келцът стоеше настрани от двамата, меките му кафяви очи бяха вперени в младежа от Вейл, а сключените вежди показваха, че го разбира. Ший отново беше поразен от интелигентността, дълбока и ненатрапваща се, която видя в благите очи на огромното същество. Все още не знаеше нищо за трола гигант, а толкова много неща му се искаше да научи за него. Келцът беше ключът към някаква необикновена, важна тайна, която не беше известна дори и на Панамон, въпреки цялото му перчене с близкото им приятелство.
— Нямаме голям избор — каза най-после малкият човек от Вейл. — Можем да продължим да търсим Орл Фейн от тази страна на мъглата, с риск да срещнем Носителите на черепи, или да поемем опасния път назад…
Млъкна злокобно, без да довърши мисълта си. Погледна Панамон и видя как лицето му бавно пребледня.
— А, не, не тръгвам обратно през това, не поне по същия път — възпротиви се яростно изпадналият в малодушие крадец. Тръсна силно глава и бързо вдигна изкуствената си ръка, като да се предпази от едно толкова безумно предложение. После, възглуповато, познатата широка усмивка се появи на лицето му. Ето че предишният Панамон Крийл отново се беше върнал. Той беше прекалено закоравял човек, прекалено голям професионалист в играта на живот и смърт, за да се остави за по-дълго в ръцете на страха. Решително потисна спомените за онова, което беше изживял, лутайки се слепешката в тъмния свят на мъртъвците, призовавайки на помощ целия си дългогодишен опит на авантюрист и крадец от граничните райони, за да възвърне самоувереността си. Ако му беше писано да умре в тази авантюра, той щеше да приеме смъртта със същите мъжество и твърдост, благодарение на които беше преодолял толкова много трудности през всичките тези години.
— Е, добре. А сега да обмислим набързо положението. — Замисли се, крачейки напред-назад. Предишното перчене и самонадеяност се връщаха. — Ако гномът не е успял да преодолее тази бариера от мъгла, тогава Мечът трябва да е все още някъде тук. Значи можем да го намерим по всяко време. Но, ако е успял да се спаси, както ние успяхме, тогава къде…?