Мечът на Шанара

Вятърът толкова се засили, че се превърна в оглушителен вой и на моменти насмалко не поваляше мъжете, докато беснееше яростно по върховете на пустите възвишения. Горният слой на хлъзгавата земя хвърчеше във всички посоки, понесен от безпощадните пристъпи на вятъра и им нанасяше силни болезнени удари по кожата, очите и устата, които едва не ги задушаваха. В един момент цялата местност попадна във вихъра на вдигната пръст и стана непоносимо като сред пясъчна буря в пустиня. Трудно се дишаше, още по-трудно се виждаше и накрая дори и острите очи на Келцът не можеха да различават бледите следа на пътеката, която следваха. Вятърът риеше толкова надълбоко в незащитената земя, че нищо чудно всичко вече да беше заличено и да нямаше какво да се открива. Тримата обаче продължаваха.

Тътенът на далечни гръмотевици се засили и превърна в трясък, придружен от назъбени светкавици точно на запад и почти над главите им. Небето почерня и заслепени от вятъра и пръстта те не забелязваха допълнителното препятствие сред тях. От хоризонта на запад малко по малко се приближаваше гъста мъгла — понесена от пищящия вятър и пороен дъжд. Накрая стана толкова ужасно, че, мъчейки се да надвика връхлитащия вятър, Панамон им изкрещя да спрат.

— Няма смисъл! Трябва да намерим подслон, преди бурята да ни е довършила!

— Не можем да се отказваме точно сега! — извика Ший гневно, а думите му бяха заглушели от внезапен трясък на гръмотевица.

— Не се дръж като глупак! — Високият крадец с мъка се добра до него, застана на едното си коляно и започна да се взира през беснеещия вятър, прикрил очите си с ръце от боцкащата заслепяваща го пръст. Вдясно забеляза голям хълм, осеян с купчини от издадени камъни, където можеха да се подслонят от силата на вятъра. Изоставил всякакви опити да продължи на север, той направи знак на двамата и се обърна към камъните. Започнаха да падат големи капки дъжд, които се забиваха като ледени иглички по кожата на изпотените мъже. Трясъкът на гръмотевиците стана оглушителен. Ший продължи да се взира в тъмнината на север и хич не му се искаше да приеме решението на Панамон да се откажат от преследването, след като знаеше, че са толкова близо до целта. Почти бяха стигнали до купчините от камъни, когато Ший забеляза, че нещо се движи. Ослепителен блясък на светкавица освети контурите на малка фигура близо до билото на висок хълм далеч напред. Тя се мъчеше да се изкачи на върха и се бореше с шибащия я в лицето вятър. Малкият човек от Вейл изкрещя като луд, сграбчи ръката на Панамон и посочи към далечния хълм, който едва се виждаше. За секунда тримата замръзнаха на място и се взряха в тъмнината, а бурята връхлетя върху им със заслепяващ пороен дъжд и за секунди ги намокри до кости. После отново проблесна мълния. Тя освети далечния хълм и дребната фигура, която продължаваше да забива нокти в земята и да се катери близо до билото. Отново всичко потъна в мрак, а дъждът продължи да се изсипва като из ведро.