Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Вратите на дома на Терций Валерий бяха широко разтворени, но когато се опитах да вляза, робът вратар взе тоягата си и за малко да ме удари. Той изобщо не можа да ме познае и чак когато споменах името му, ръката му се отпусна. Терций Валерий е в сената, каза ми той, а господарката си е вкъщи.
Когато влязох в двора, към мен се втурна Мисме и прегърна коленете ми. Тя беше пораснала, бузките й бяха още по-кръгли, а косите й бяха започнали да се къдрят. Вдигна поглед към мен, и видях в усмихнатите й очи очите на Микон. Изведнъж момиченцето се намръщи, помириса дрехите ми и каза с упрек:
— Миришеш лошо! — откъсна се от мен и изтича обратно в къщата.
Чак тогава осъзнах в какъв вид се връщам. Без да вдигам много шум, аз пристъпих в залата с надеждата да успея да се добера до покоите си, без да бъда видян, и да се изкъпя и да избръсна брадата си. Но изведнъж Арсиное се появи пред мен и щом ме видя, пребледня и се развика гневно:
— Ах, ето те и теб, Турмс! Как само изглеждаш! Всъщност не очаквах нищо по-добро от теб!
Радостта ми от срещата ни се изпари при тези думи. Хвърлих торбата със сребро на пода и разпилях богатството в краката й. Сребърните кюлчета зазвънтяха по каменните плочи. Арсиное се наведе, взе едно от тях в ръце, загледа го с невярващи очи, а после вдигна изумен поглед към мен. Извадих от пазвата си златни изящни обици, които й бях купил от Вейи, както и златна игла, която бях купил от най-известния златар на Тарквиния, и ги хвърлих в краката й.
Тогава Арсиное хвана ръката ми с топлите си нежни длани и на лицето й се изписа усмивка. Без да обръща внимание на мръсните ми дрехи, тя се хвърли да ме прегръща и да целува брадясалото ми лице.
— О, Турмс, Турмс, колко ми беше мъчно за теб! Ако знаеш само колко беше страшно, когато волските бяха обградили града! А ти през цялото време само пътешестваш! Как тъй не се позаинтересува как я карам аз тук? — тя погледна към среброто и златото в нозете си.
Аз отвърнах хладно, че през цялото време, докато пътешествах, винаги се осведомявах за дома на Терций Валерий и бях получавал сведения, че Арсиное е добре и нищо лошо не се е случило. Ето защо нямах причини да се безпокоя. Говорейки, усещах топлината на тялото й, усещах докосването на гладката й кожа. Та това беше моята Арсиное! Отново бях готов да й простя всичко — тъй страстно я желаех в този миг. Как бях успял да прекарам толкова много дълги месеци без нея?! Тя прочете в очите ми всичко това, въздъхна дълбоко и прошепна:
— Не, не, Турмс, първо трябва да се изкъпеш и да се облечеш в чисти дрехи, да хапнеш нещо…
Но аз забравих, че съм грък и че чистоплътността е в кръвта ми. Хвърлих яростно плаща си на пода, хитона си метнах на прага на стаята на Арсиное, а мръсните си сандали — пред ложето й. Най-накрая тя беше отново с мен, моята Арсиное! Горещите ни тела се преплитаха в страстна прегръдка, жаркият й дъх ме изгаряше. На лицето й засия усмивката на богинята, устните й се изкривиха загадъчно, а очите й потъмняха. Тази страшна усмивка ме очарова, доведе ме до изстъпление, застави ме да извърша безумства.
Тъй искам да запомня своята Арсиное…
6.
През зимата в Рим започнах да общувам с всякакви хора и да завързвам различни запознанства. Пътуванията ме бяха научили, че не трябва да избирам приятелите си, воден от суета, и в каквато и среда да се намирам, трябва да се държа естествено и да не изпадам в самохвалство. Търсех хора, с които да ми бъде интересно, и ги намирах както сред нискородните, тъй и сред знатните.
Случи се тъй, че веднъж попаднах в една кръчма и случайно заиграх на зарове със собственика на кораб, пренасящ желязо от Популония — точно през онази зима доста търсена стока. Човекът изгуби всичките си пари и в отчаяние започна да си скубе косите. Но с желанието да поправи нещата той сбърка още веднъж — предложи ми да хвърлим пак заровете и ако спечеля, да ме превози безплатно до Популония. Хвърлихме заровете, той отново изгуби, но каза, че ще удържи думата си и че обещаното си е обещано. Явно разбираше много добре, че ако се опита да хитрува, никога вече нямаше да бъде допуснат до въпросната кръчма. След като изтрезня, той отново се хвана за главата и възкликна:
— Какво сторих, защо бях тъй лекомислен! Но моля те, щом потеглим на път, облечи се поне в етруски дрехи и се научи да се държиш колкото се може повече като етруск. Ще те отведа в Популония, както обещах, но не отговарям повече за нищо. Стражите не обичат, когато на рудниците се появяват чужденци.