Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Ричард изгледа Натан изпод свъсените си вежди.
— Искаш да кажеш, че понеже тази жена днес е повторила пророчеството фрагмент, това означава, че то е истинско? Че му е дошло времето?
Натан се подсмихна едва забележимо.
— Така работи пророчеството, Ричард.
Калан забеляза, че на входа се е появил някой. По златотканите поли на робата разпозна във фигурата представител на дворцовата управа. Рика размени няколко думи с новодошлия и се завтече по пътеката.
— Господарю Рал, приемът започва. Младоженците трябва да отидат да приветстват гостите.
Ричард се усмихна, докато вдигаше ръце на раменете на Бенджамин и Кара, за да ги поведе към изхода.
— Да не караме хората да чакат почетните ни домакини.
Седма глава
ДОКАТО СИ ПРОПРАВЯШЕ ПЪТ към голямата зала, Ричард оглеждаше тълпата, търсейки човека, за когото му разказа Кара. Калан пъхна ръката си в неговата и се прилепи по-плътно до него, докато двамата следваха Кара и Бенджамин.
— Знам, че главата ти е пълна с какво ли не, Ричард — прошепна му тя, — но нека се постараем да не забравяме, че това е тържеството на Кара и Бенджамин и от него трябва да останат само мили спомени.
Ричард се усмихна. Знаеше какво има предвид тя. Още от първото тържествено събитие, на което я бе завел при първата им среща, поради една или друга причина явно не се справяха добре с официалната част. Неведнъж нещата бяха приключвали трагично. Но досега живееха в условията на война, бяха в постоянна битка.
— Да, така е. — Притисна я към себе си той. — Страхотна двойка са, а?
— Ето това е моят Ричард, когото обичам — прошепна тя в отговор.
Огромната зала жужеше от разговорите на събралото се за празненството множество. Масите, отрупани с всякакви деликатеси, привличаха тълпи от хора, докато дворцовият персонал, облечен с небесносини роби, сновеше насам-натам с подноси в ръце и предлагаше хапки.
Синият цвят на робите бе избран от Кара. Ричард не я попита защо, но намираше обяснение в това, че Морещиците не носят този цвят. Радваше се, че се е спряла на нещо красиво.
— Хайде — подкани той Кара, като я подбутна лекичко в кръста да се появи пред хората, които бяха дошли да уважат сватбения прием. Щом Кара потъна сред морето от хора, той с радост долови усмивката й през рамо. Чудесата явно нямаха край.
Докато Ричард наблюдаваше как Кара и Бенджамин изискано и с благост приемат топлите пожелания на хора от близки и далечни земи, които започваха да се тълпят около тях, слушаше разговора между Калан и Зед с половин ухо. Зед й разказваше за всички онези нови неща в Ейдиндрил, за ремонтите, които били предприети в Двореца на изповедниците — мястото, където тя бе израсла, — и за възобновяването на различни дейности.
— Толкова се радвам да чуя, че Ейдиндрил отново кипи от живот — призна Калан. — Двамата с Ричард нямаме търпение да се върнем там.
Макар да имаше стотици жени, облечени в най-красивите си рокли, според Ричард никоя от тях не можеше да се мери по хубост с Калан. Нейната бяла рокля на Майката Изповедник с четвъртито деколте, елегантна и семпла, галеше нежно перфектния й силует. На белия фон дългата кестенява коса изглеждаше още по-великолепна, а зелените очи — направо магически.
Макар да смяташе, че Калан е най-красивата жена на света, Ричард остана запленен най-вече от интелигентността, която видя в очите й още първия миг, когато застана лице в лице с нея. През годините, докато я опознаваше и откакто я обикна, тя нито за миг не му бе дала повод да се съмнява в първото си впечатление за онова, което бе видял в очите й. Усещането всяка сутрин да се събужда и да поглежда в тези зелени очи беше като да живее в сън.
— Толкова е хубаво да видя това място изпълнено с живот, с хора — тъкмо казваше Зед, — но от мен да го знаеш, Калан, превръщането на пророчеството в търговия не е на добре.
Ричард изведнъж рязко се обърна към дядо си.
— В търговия ли? Какви ги говориш?
Зед прокара пръст по ръбатата си челюст и се позамисли, преди да отговори.
— Ами, откакто войната свърши и хората се прибраха в Ейдиндрил, тук се напълни с какви ли не пророци. Хората са петимни да слушат пророчества, все едно са клюки.
Някои от тях искат да разберат дали ще намерят любов. Други се интересуват от бъдещето на бизнеса или търговията си. Трети вярват, че им предстоят трудности и неприятности и искат да са подготвени за ужасиите, които ги чакат. Има и такива, които са нетърпеливи да узнаят предсказанията за края на света и слушат със зяпнала уста какви знаци предстои да дойдат.