Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Не искаме горите ви — Дуумхамър увери тролския главатар. — Искаме силата ви. Искаме да покорим този свят и желаем да се съюзим с вас.

Зул’джин се намръщи.

— Съюз? Защо? Какво спечели ние? Какво иска за вас?

Един от троловете каза нещо на странен съскащ език, но Зул’джин го отряза остро.

— Ние няма нужда от нищо, да — отвърна решително и твърдо той. — Ние има свои гори. Никой не смее идва тук, само прокълнатите елфи, а ние справяме с тях.

— Сигурни ли сте? — попита Дуумхамър, усещайки някаква възможност. — Тези елфи са друга раса? Силни ли са?

— Силни, да — съгласи се тролът. — Но ние убива тях от древни времена, когато те дошли тук. Ние няма нужда от помощ за тях.

— Но ги елиминирате един по един? — попита Дуумхамър. — Защо не атакувате дома им и не ги заличите завинаги? Можем да ви помогнем! С помощта на Ордата ще можете да сразите елфите веднъж завинаги и спокойно да владеете горите си!

Зул’джин явно се замисли над това и за миг Дуумхамър се осмели да се надява, че слабият горски трол ще се съгласи. Но накрая той поклати глава.

— Ние борим елфи сами — обясни той. — Ние няма нужда от помощ. И не иска останалата част от света, вече не. Битка с другите не дава нищо на нас.

Дуумхамър въздъхна. Той виждаше, че тролът е взел своето решение. И се опасяваше, че може да го разгневи, ако продължи да настоява.

— Разбирам — каза накрая той. — Водачът ми ще бъде разочарован, както и аз, но ще уважа решението ви.

Зул’джин кимна.

— Иди си с мир, орк — прошепна той, отстъпвайки назад в сенките. — Никой трол няма спре вас, да.

И после изчезна заедно с останалите тролове.

Блекхенд наистина остана разочарован и се разкрещя гневно на Дуумхамър и отряда му задето се бяха провалили. Но бързо се успокои и се съгласи с Дуумхамър, че притискането на троловете може да ги превърне по-скоро в техни врагове, докато сега бяха неутрална страна. А орките не искаха нов враг.

Дуумхамър все още съжаляваше за решението на тролския главатар и беше инструктирал разузнавачите си да се оглеждат за тролове винаги, когато преминаваха или само доближаваха гората. И сега това наблюдение явно му се отплащаше. Дуумхамър гледаше как две лодки спират на северния бряг на острова. Ренд веднага изскочи от лодката, а след него по-бавно се появи един трол, чиято коса бе сплетена на плитки. Около врата и долната част на лицето му беше увит дълъг шал и Дуумхамър се усмихна доволно. Дали не беше самият Зул’джин?