Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— И той все още може да призове древните съюзници за помощ — отбеляза Теренас. — Елфите са дали клетва да подкрепят Торадин и рода му във време на нужда. Те все още почитат обета си.

Тези думи породиха одобрителни погледи и шепот у някои крале, а Кадгар кимна. Изведнъж Лотар се издигна в очите им като повече от воин или дори командир. Сега той бе потенциален посланик на елфите. И, ако тази древна и магическа раса наистина се съгласи да се съюзи с тях, изведнъж Ордата вече няма да изглежда толкова неудържима.

— Информацията стана твърде много, за да се възприеме наведнъж — отбеляза сухо Перинолд. — Може би трябва да си дадем известно време за размисъл, преди да решим какво да направим, за да защитим земите си от тази нова заплаха.

— Решено — каза Теренас, без дори да си направи труда да поиска мнението на останалите. — В трапезарията е сервирана храна и каня всички ви да се присъедините към мен, не като крале, а като съседи и приятели. Нека не дискутираме тези въпроси на масата, а първо да ги обмислим внимателно, за да можем по-ясно да подходим към тях, след като смелим както храната, така и информацията за опасността, която ни грози.

Кадгар поклати глава, когато монарсите кимнаха и се запътиха към изхода. Перинолд със сигурност беше лукав човек. Беше забелязал, че останалите крале са склонни да подкрепят Лотар и бързо бе открил начин да се впише. Кадгар подозираше, че след обяда кралят на Алтерак ще съобщи, че е променил решението си и че явно идеята на Лотар си струва. По този начин нямаше да се посрами или да получи по-нисша позиция в бъдещия алианс, който, изглежда, кралете съвсем скоро щяха да одобрят.

Кадгар последва владетелите навън, но долови някакво движение високо отстрани. Обърна се и мерна две глави, които надничаха от един балкон. Едната бе тъмнокоса и сериозна и в нея той моментално разпозна принц Вариан. Естествено, че наследникът на Стормуинд ще иска да знае какво се говори на тази среща. Втората бе русокоса, на малко момче и бе толкова назад, че вероятно Вариан дори не е разбрал, че има сянка. Момчето видя, че го наблюдават и се усмихна, преди да се скрие зад завесата на балкона. Кадгар се замисли. Значи и младият принц Артас е искал да разбере какво планират баща му и останалите крале. И защо не? Един ден цял Лордерон ще бъде негов… стига да попречат на Ордата да го завладее.