Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
Приливи на Мрака [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:

След като елиминира продажния Блекхенд, Оргрим Дуумхамър поема властта над Ордата на орките. Той е решен да покори останалата част от Азерот, за да може хората му отново да изградят свой дом във… Вселената на Уоркрафт. Андуин Лотар, бивш Първи рицар на Стормуинд, напуска опустошената си родна земя и повежда хората си през Голямо море към бреговете на Лордерон. Там с помощта на благородния крал Теренас той обединява човешките нации в мощен Алианс. Но дори този съюз може да се окаже недостатъчен, за да спре безпощадния марш на оркската Орда. В борбата между двете основни сили се включват елфи, джуджета и тролове. Дали Алианса ще възтържествува или приливите на мрака на Ордата ще погълнат последните надежди за свобода на Азерот?
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 114
Перейти на страницу:

— Страхувам се, че не, отче — отвърна Лотар. — Абатството бе разбито до основи. Някои от духовниците оцеляха и са тук, в Саутшор, с останалите бежанци. А другите…

Той поклати глава.

— Разбирам — Фейол пребледня, но запази самообладание. — Ще се моля за тях.

Той замълча, явно замислен, а Лотар и Кадгар почакаха почтително. След малко архиепископът изправи поглед към тях и в очите му проблесна нова решителност.

— Ще се нуждаете от лейтенанти за армията си, сър — каза той. — И мисля, че най-добре някои от тях да са членове на Църквата. Имам няколко души предвид, както и нов орден, който да бъде от полза за Алианса. Ще имам нужда от няколко дни да изгладя детайлите и да подбера най-подходящите кандидати. Нека се срещнем пак, да речем след четири дни, в главния двор след обяда? Мисля, че няма да бъдете разочаровани.

Той кимна добродушно и се оттегли, без да бърза, но с отмерени крачки.

Остана само един. Антонидас ги бе наблюдавал мълчаливо и сега се насочи към тях.

— Мощта и мъдростта на Кирин Тор са на ваше разположение, сър — обърна се той към Лотар. — Знам, че познавате някои от магьосниците ни в Стормуинд и явно имате представа за възможностите ни. Ще назнача един от хората си, който да ви помага и да държи връзка с нас.

Мощният магьосник замълча, очите му проблеснаха към Лотар толкова бързо, че едва не го пропуснаха и Рицарят потисна усмивката си.

— Бих желал Кадгар да заеме тази позиция, сър — заяви Лотар, забелязвайки леката усмивка, която премина за миг по устните на архимага. — Той вече е мой доверен спътник и неведнъж сме се изправяли срещу орките.

— Разбира се.

Антонидас се обърна към младия мъж. После изненадващо той протегна ръка, хвана брадичката на Кадгар и изправи главата му, за да огледа лицето му.

— Много си изстрадал — каза тихо архимагът и Лотар забеляза мъката и съчувствието в очите му. — Опитът ти те е белязал… не само външно.

Кадгар се отдръпна, но леко.

— Направих това, което трябваше — отвърна спокойно той, потърквайки брадичката си, където ръката на Антонидас беше погъделичкала наболите бели косми.

Антонидас се намръщи.

— Както се налага на всички ни.

Той въздъхна и явно се отърси от всички тежки мисли, а после се върна на въпроса.

— Ще ни държиш в течение за ситуацията на бойното поле, млади Кадгар, и ще удовлетворяваш нуждите и изискванията на Лорд Лотар възможно най-бързо. Освен това ще координираш действията на останалите магьосници, които са там. Вярвам, че ще можеш да се справиш.

Кадгар кимна.

— Много добре. Ще те очаквам в Даларан веднага, щом си готов, за да обсъдим всички останали важни въпроси, свързани с помощта ни към Алианса.

Камъкът на върха на жезъла на архимага проблесна и в отговор на това лъч светлина затанцува от другия камък, който се намираше върху шапката му, точно между очите му. Антонидас сякаш избледня и изведнъж изчезна.

— Той иска да знае за Медив — каза Кадгар малко след като архимагът се изпари.

— Разбира се.

Лотар се обърна и поведе младежа към изхода на тронната зала. Щом излязоха навън, той зави към трапезарията.

— Какво да му кажа? — попита младият магьосник.

— Кажи му истината — отвърна Лотар и сви рамене с надеждата жестът му да изглежда небрежен, докато вътрешно стомахът му се обърна. — Те трябва да знаят какво се случи.

Кадгар кимна, макар да не изглеждаше особено доволен.

— Ще ги информирам — каза накрая той. — Но това може да почака до след обяда.

Той се усмихна широко и по този начин показа истинската си възраст, въпреки бялата коса и бръчките.

— Ордата няма да ме лиши от хубавата храна точно сега.

Лотар се засмя.

— Да се надяваме да не се стигне до там.

* * *

След няколко дни Лотар и Кадгар се върнаха в главния двор. Бяха яли и пили до насита и сега чакаха Архиепископ Фейол. Той се появи след няколко минути и спокойно се насочи към тях.

— Благодаря ви, че ме изчакахте — каза архиепископът, когато се приближи до тях. — Не бих искал да ви отнемам време, но мисля, че това може да се окаже от голяма помощ за вас и Алианса. Но първо трябва да Ви кажа, сър Лотар, че Църквата официално обяви подкрепата си към Стормуинд. Ще наберем ресурси, за да възродим кралството ви, веднага щом премине тази криза.

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 114
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)