Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Страхувам се, че не, отче — отвърна Лотар. — Абатството бе разбито до основи. Някои от духовниците оцеляха и са тук, в Саутшор, с останалите бежанци. А другите…
Той поклати глава.
— Разбирам — Фейол пребледня, но запази самообладание. — Ще се моля за тях.
Той замълча, явно замислен, а Лотар и Кадгар почакаха почтително. След малко архиепископът изправи поглед към тях и в очите му проблесна нова решителност.
— Ще се нуждаете от лейтенанти за армията си, сър — каза той. — И мисля, че най-добре някои от тях да са членове на Църквата. Имам няколко души предвид, както и нов орден, който да бъде от полза за Алианса. Ще имам нужда от няколко дни да изгладя детайлите и да подбера най-подходящите кандидати. Нека се срещнем пак, да речем след четири дни, в главния двор след обяда? Мисля, че няма да бъдете разочаровани.
Той кимна добродушно и се оттегли, без да бърза, но с отмерени крачки.
Остана само един. Антонидас ги бе наблюдавал мълчаливо и сега се насочи към тях.
— Мощта и мъдростта на Кирин Тор са на ваше разположение, сър — обърна се той към Лотар. — Знам, че познавате някои от магьосниците ни в Стормуинд и явно имате представа за възможностите ни. Ще назнача един от хората си, който да ви помага и да държи връзка с нас.
Мощният магьосник замълча, очите му проблеснаха към Лотар толкова бързо, че едва не го пропуснаха и Рицарят потисна усмивката си.
— Бих желал Кадгар да заеме тази позиция, сър — заяви Лотар, забелязвайки леката усмивка, която премина за миг по устните на архимага. — Той вече е мой доверен спътник и неведнъж сме се изправяли срещу орките.
— Разбира се.
Антонидас се обърна към младия мъж. После изненадващо той протегна ръка, хвана брадичката на Кадгар и изправи главата му, за да огледа лицето му.
— Много си изстрадал — каза тихо архимагът и Лотар забеляза мъката и съчувствието в очите му. — Опитът ти те е белязал… не само външно.
Кадгар се отдръпна, но леко.
— Направих това, което трябваше — отвърна спокойно той, потърквайки брадичката си, където ръката на Антонидас беше погъделичкала наболите бели косми.
Антонидас се намръщи.
— Както се налага на всички ни.
Той въздъхна и явно се отърси от всички тежки мисли, а после се върна на въпроса.
— Ще ни държиш в течение за ситуацията на бойното поле, млади Кадгар, и ще удовлетворяваш нуждите и изискванията на Лорд Лотар възможно най-бързо. Освен това ще координираш действията на останалите магьосници, които са там. Вярвам, че ще можеш да се справиш.
Кадгар кимна.
— Много добре. Ще те очаквам в Даларан веднага, щом си готов, за да обсъдим всички останали важни въпроси, свързани с помощта ни към Алианса.
Камъкът на върха на жезъла на архимага проблесна и в отговор на това лъч светлина затанцува от другия камък, който се намираше върху шапката му, точно между очите му. Антонидас сякаш избледня и изведнъж изчезна.
— Той иска да знае за Медив — каза Кадгар малко след като архимагът се изпари.
— Разбира се.
Лотар се обърна и поведе младежа към изхода на тронната зала. Щом излязоха навън, той зави към трапезарията.
— Какво да му кажа? — попита младият магьосник.
— Кажи му истината — отвърна Лотар и сви рамене с надеждата жестът му да изглежда небрежен, докато вътрешно стомахът му се обърна. — Те трябва да знаят какво се случи.
Кадгар кимна, макар да не изглеждаше особено доволен.
— Ще ги информирам — каза накрая той. — Но това може да почака до след обяда.
Той се усмихна широко и по този начин показа истинската си възраст, въпреки бялата коса и бръчките.
— Ордата няма да ме лиши от хубавата храна точно сега.
Лотар се засмя.
— Да се надяваме да не се стигне до там.
След няколко дни Лотар и Кадгар се върнаха в главния двор. Бяха яли и пили до насита и сега чакаха Архиепископ Фейол. Той се появи след няколко минути и спокойно се насочи към тях.
— Благодаря ви, че ме изчакахте — каза архиепископът, когато се приближи до тях. — Не бих искал да ви отнемам време, но мисля, че това може да се окаже от голяма помощ за вас и Алианса. Но първо трябва да Ви кажа, сър Лотар, че Църквата официално обяви подкрепата си към Стормуинд. Ще наберем ресурси, за да възродим кралството ви, веднага щом премине тази криза.