Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Другите крале измънкаха или просто кимнаха утвърдително. Всеки от тях отиде да поздрави Лотар за новата му позиция и да даде обет за подкрепа, макар че думите на Перинолд и Греймейн не прозвучаха особено искрено. После, след като кралете се оттеглиха, в залата останаха само четирима. Лотар се обърна към Кадгар, който му се усмихна сърдечно.

— От трън, та на глог, а? — възкликна младият-стар магьосник, поклащайки глава. — И им позволи да те замесят в това. Какви лукави негодници! Биха продали собствените си деца, ако това ще им осигури още някой акър земя! Особено ми хареса това, че решиха, че не би отказал. Но така става, когато имаш по-висок авторитет от останалите… спираш да осъзнаваш, че някой друг има значение, още по-малко — думата.

— К-хъм!

Покашлянето прекъсна думите на младежа, той вдигна поглед към един от присъстващите мъже и по лицето му за пръв път се изписа смущение.

— Не всички владетели са продажни и лицемерни, младежо — отбеляза Архиепископ Фейол, с необичайно строго изражение. — Има и други като нас, които са призовани да служат като водачи, както вашият другар тук.

— Разбира се, отче. Моля да ми простите. Не исках да кажа… Говорех само за онези със светска власт… разбира се, вие…

Лотар за пръв път виждаше обикновено спокойният Кадгар да търси думи и не успя да сподави смеха си. Фейол също се засмя, и то по такъв добродушен начин, че скоро самият Кадгар се присъедини към тях.

— Достатъчно, момко — каза накрая Фейол и вдигна ръка. — Не те виня за изблика. Лорд Лотар наистина бе умело подмамен в този капан. Но трябва да призная, че аз самият също подкрепих това решение. Вие сте почтен човек, сър, и вярвам, че сте най-добрият избор за командир на Алианса. Поне аз ще се чувствам по-спокоен, знаейки, че вие ще планирате битките и ще водите войските ни.

— Благодаря ви, отче.

Лотар не беше религиозен човек, но изпитваше особено уважение към Църквата на Светлината и това, което бе видял от Фейол досега, искрено го впечатли. Топлите и хвалебствени слова на архиепископа го смутиха, но освен това го изпълниха и с гордост.

— Този конфликт ще е голямо изпитание и за двама ви — предупреди ги Фейол, а гласът му бе някак по-дълбок и звучен от преди, като че да придаде повече тежест на думите си. — Ще трябва да дадете всичко от себе си и да проявите не само уменията си, но и кураж и решителност. Вярвам, че и двамата ще се справите с предизвикателствата и ще постигнем победа. Моля се Светлината да ви дава сила и чистота и в нея да откриете радостта и единството, от което се нуждаете, за да оцелеете и победите.

Ръката му се вдигна за благословия и на Лотар му се стори, че вижда леко сияние около нея, сияние, което се понесе към него и Кадгар. Изведнъж почувства мир и спокойствие, и някакъв необясним пристъп на радост.

— А сега, относно другите въпроси. — Фейол отново беше същият мъж, стар и мъдър. — Първо, какво можете да ми кажете за Нортшир и най-вече за абатството там? Оцеля ли?