![Реката на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/6/rekata-na-tajnite-bg-download.jpg)
Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
В Перу въстанието на Манко Капак срещу Писаро завършило с убийството му. Синът му Сайри Тупак станал владетел, а инките в Панама продължили да нападат керваните със скъпоценности. През 1561 година Сайри бил отровен, но атаките не спрели. Изолирани в панамската джунгла, воините не знаели, че някога могъщата им империя се разпада. Те се смесили с избягалите роби и създали нови поколения бунтовници, които да продължат да нападат керваните. През 1572 година последното въстание на инките в Перу, оглавено от друг от синовете на Манко Капак, Тупак Амару, завършило с обезглавяването му в Куско. Последвало двувековно колониално владичество на испанците, които не престанали да пренасят през Панама богатствата на Новия свят към Стария. През цялото това време потомците на първата група воини на Манко продължили да ограбват керваните.
Докато за атаките на пирати като Хенри Морган и Франсис Дрейк срещу испанските крепости Номбрес де Диос и Панама Сити е известно повече, с тайните си нападения отдавна изолираните от родните си земи инки натрупали несметни богатства, за каквито не могъл да мечтае и най-кръвожадният корсар. По Кралския път било пренесено сребро на стойност един милиард долара само от една мина в Боливия и почти всеки товар в провлака бил нападан от бунтовниците. От керваните били отмъкнати неизброими тонове сребро и злато и милиони карати колумбийски изумруди — всичко това скрито някъде в панамската джунгла.
Подобно на останалите, тръгнали по пътя на легендата, Гари Барбър смяташе, че съкровището, откраднато веднъж от испанците и втори път от инките, е на стойност стотици милиони, дори милиарди долари по днешния курс.
Разбира се, проблемът беше там, че за атаките не съществуваше реално доказателство. Записките в дневниците от онова време бяха оскъдни и разказите бяха от втора, често от трета ръка. Повечето учени отхвърляха идеята, че в панамската джунгла в продължение на двеста години са живели инки. Смятаха, че разказите са истории за прикритие, измислени от конквистадори, които ограбвали собствените си кервани, за да не предадат плячката на испанската корона. Тъй като от инките не бяха намерени никакви следи, нито пък от приказното съкровище, учените мислеха, че легендата е била разпространена от едно-единствено документирано нападение на избягали роби. А после историята е била разкрасена, за да се прикрият системните грабежи на испанците на собствените им кралски кервани.
Но докато гледаше останките от древния бент, някога блокирал притока на Рио Туйра, Мърсър осъзна, че в легендата може би има зрънце истина. Доколкото знаеше, никоя древна цивилизация в Панама не бе строила такива сложни каменни структури. Главното местно племе куна било оставено на мира от испанците, защото било слаборазвито и не притежавало нищо ценно за ограбване. Плочите, които Гари бе разчистил, бяха от дялан камък и сигурно тежаха по един-два тона. Това не беше нещо, което да могат да направят куна, а и липсваха типичните кастилски орнаменти, което означаваше, че едва ли са дело на испанците. Мърсър не бе виждал руините на Мачу Пикчу и не можеше да е сигурен дали бентът е направен от същите майстори строители, но нямаше да се изненада, ако е така.
След бързеите имаше останки от основите на бента. Лодкарят намали скоростта на мотора и насочи лодката още по-навътре в джунглата, срещу течението на Реката на руините. Части от бреговете бяха наскоро разкопани и се виждаха кални дупки, които можеше да са дело само на Гари, докато е търсел съкровището. След десетина минути моторът спря да работи.
Хората в лодката очакваха да чуят шумните звуци на джунглата — птиците, насекомите и маймуните, но останаха стъписани от оглушителната тишина. Не се чуваше нищо освен плисъка на водата. Водачите се спогледаха обезпокоено.
Високо в небето прелетя лешояд.
Панамците казаха нещо на собственика на лодката и грабнаха карабините си.