Зелени сенки, Бял кит [bg]

Гостите затрополиха по стъпалата, издавайки кънтящ звук с ботушите си по цимента. Лицата им бяха разкривени, но не от увеселителни огледала, а от вековете и търпеливо изваялите ги хромозоми, които бяха направили зъбите им конски, очите сълзливи, носовете гърбави, брадичките цепнати, бузите хлътнали, ушите стърчащи, косата рядка, веждите бухнали, ресниците бели, тена восъчен, челата сипаничави, а лактите, китките и пръстите — възлести. Някои изглеждаха така, сякаш са прекарали твърде дълги години запрени в обор, надничайки измежду дъските на портите.

Господи, помислих си, каква панаирджийска сергия от черепи и уши, увиснали бърни и вирнати вежди. Тук плетеше крака паяк, там пристъпяше тежко хипопотам, оттук ме гледаше насълзено от ирландското слънце око на шпаньол, а оттам — тъжен взор на булдог, залинял в отчаянието на дългите дни, когато то въобще не е изгряло. Търговец на алкохол с вид на омар, или по-скоро на скарида, се качваше странично по стълбите, понесъл черните си очички върху толкова пурпурно лице, сякаш току-що го бяха сварили за закуска. Тъй прииждаха те, с алени или черни сака, с изпъкнали чела, хлътнали ноздри и челюсти като лешникотрошачки.

Аз се олюлях и се понесох сред тропота на ботушите и ръчкането на лактите, втурнали се в търсене на скъпото шампанско.

— Кой е сложил отровата отгоре, а лекарството отдолу? — викна някой.

В последвалата тишина всички очи се обърнаха към самия Том, който сочеше с глава към кашоните с пенливата напитка.

— Да направим дегустация — долетя отговор от навалицата. — Да проверим сами кое е кралският еликсир и кое — евтиният бълвоч.

И преди Том да успее да стори нещо, няколко дузини ръце пристъпиха чевръсто към задачата.

Освен въпросните газирани вина, отстрани бяха наредени известно количество хапки с хайвер и сирене, а малко по-далеч, като замръзнал навеки глетчер, сватбената торта очакваше своята среща с вечността.

Тъй като вече бе престояла четвърт месец, втвърдявайки се с всеки изминал час, хребетът и склоновете й напомняха на нафталинена стара мома. Това впечатление бе предадено полугласно безброй пъти, а прислужниците и камериерките се правеха, че не чуват, поправяха престилки и вратовръзки и гледаха към тавана в надежда за спасение.

От горната част на стълбището се разнесе кихане.

След секунда там се появи Лиза, само за да кихне още веднъж, да се обърне и да изчезне. Чу се звук от секнене, като тънко тръбене на ловджийски рог. После тя се върна, постегна се и заслиза надолу, кихайки пътьом отново.

— Чудя се дали не ме е хванала фройдистка хрема — каза изпод хартиената си кърпичка.

— Какво по дяволите трябва да значи това? — намръщи се Том.

— Може би носът ми не иска да се омъжва — отвърна тя с хихикане.